Отписаха ни, но какво от това?

Няма място за паника. Нито за притеснение.

Нищо, че в магазина, пред входа и на улицата чуваш как "ще ни бият лошо" и прогнози в мрачни краски за разгроми. 

България гостува на Франция в световна квалификация и - нека си признаем - никой не очаква чудеса. И именно в тази среда на недоверие може да изплува надуваемата лодка на позитивизма. Какво имаме да губим?

Какво от това, че букмейкърите са ни отписали тотално? Поглед върху коефициентите за мачовете тази вечер показва, че 1:23, което маркира евентуална победа на България в Париж, е третата най-голяма ставка.

Гибралтар да бие в Естония се оценява с 1:26, а Андора да удари Португалия - 1:67.

Е и? Да, България не е световна футболна сила вече доста години и пак да - Франция е такава, актуален европейски вицешампион със супериграчи в състава.

Но един от основните фактори в модерния футбол - напрежението, свръхочакванията, задължението да победиш, липсва в нашия лагер.

В добавка, нека видим как се справяме в последните години именно в мачовете срещу големите сили през новия век.

Съвсем не трагично... Имаме само неприятни спомени от Англия, която ни сгази два пъти с 4:0 и 3:0 в квалификациите за Евро 2012.

Срещу Италия - три ремита и три поражения с 0:1, 0:1 и 0:2.

С холандците направихме прилични резултати - 1:1 в София и 0:2 в Амстердам, преди да ги бием в контрола и то като гости.

Победихме и Португалия наскоро, макар и пак в мач без официална стойност от три точки.

Проблемите ни идват, когато срещнем отбори, за които мислим все още с класическото клише "наша черга" - Дания, Чехия, Хърватия... Те ни бият най-лошо. Може би е редно да не отваряме дума за шведите, че предстои мач с тях след гостуването в Париж.

Добавяме и дребният, но не и маловажен детайл, че Владо Стоянов прави чудеса в мачовете, в които се очаква да му напълнят мрежата. Той понякога губи концентрация в двубои срещу по-дребни като авторитет съперници, но в Италия, Холандия и Португалия е непробиваем.

Ще ни трябва такъв и в Париж, а и - сигурни сме - ще бъде такъв.

И тогава - от какво да се притесняваме?

Най-вероятният изход от мача е поражение, защото играем срещу отбора, който има най-голям потенциал и ресурс от играчи в идеална възраст и на върха на възможностите в Европа (заедно с Германия). Но чак да ни разгромят - едва ли.

С пределна мобилизация и здрава игра, каквато се очаква от отбор на Петър Хубчев, па макар и след едва няколко дни работа, би следвало да се представим достатъчно солидно.

Насреща е отбор с големи звезди, който може да те отнесе, ако допуснеш слабост. Няма нужда да мислим за такъв сценарий, защото ще влезем в общата паника от някакъв ураган, който да довее 4-5 гола във вратата ни.

Домакините са тези, за които минутите ще се нижат бързо. И ако не успеят рано да пробият отбраната ни, с това ще идва напрежението.

Всичко това е теория.

Вчера изтъкнахме три причини, които карат сърцата да се свиват от възможен погром.

Днес показваме и другата страна - а в тази прекрасна игра огромна част от подготовката за един мач е психология. И ако в нея имаме добри лидери в щаба, на което се надяваме, би следвало да изгледаме спокойно 90-те минути в Париж.

След теорията идва реалната игра. В нея се случва какво ли не. В събота сутрин след бирата пред телевизора, емоциите и анализа на видяното, ще можем да оценяваме.

За момента просто се надяваме и търсим опорни точки за позитивизъм.