Перфектните 11 - отборът на Кройф
В автобиографията, издадена след смъртта му, холандецът посочва идеалния си тим
Автобиографията на Йохан Кройф бе преиздадена с нови глави в нея, добавяни в месеците преди смъртта на великия холандец.
Книгата, която носи оригиналното заглавие My Turn, съдържа много интересни разсъждения за футбола и живота, както и идеалните 11 на Кройф, ако той можеше да селектира отбор от цялата футболна история.
Любопитното е, че Йохан винаги е отказвал да го прави, като е отговарял на изданията, които са искали неговите идеални 11 с думите "те са моят настоящ отбор". Тоест - най-добрите са тези, които тренирам в момента.
Но в книгата му има дриймтим и едно име в него ще ви направи огромно впечатление. Ето ги 11-те, които Йохан би извадил на терена:
Лев Яшин - вратар
"Би бил идеален, защото отборът има нужда от някой, който да сваля на земята звездите. Той би бил като баща на останалите с неговото земно поведение".
Освен това Яшин остава и единственият вратар, печелил "Златна топка". Нелош избор...
Карлос Алберто - десен бранител
Невероятно познаване на играта, бързина и техника. Би бомбардирал съперника по крилото с постоянните си включвания.
Рууд Крол - ляв бранител
Същите аргументи. Съотборникът му в Аякс и Холандия е описан като "светкавица и ум в едно", атакуващ, стрелящ, участващ във всички фази на играта.
Франц Бекенбауер и Пеп Гуардиола - централни бранители
Защитата ще е изградена така, че поне един от двамата да изнася топката чак при халфовата линия. И двамата го могат идеално и четат играта като на книга.
Гаринча - дясно крило
Магьосникът по крилото (на основната снимка). Дрибълите му на световните първенства през 1958-а и 1962-ра бяха основната причина Бразилия да спечели купата и в двата случая.
Пит Кайзер - ляво крило
Когато Кройф се появява в Аякс, Кайзер вече е звезда. Не само бърз и пробивен, но и много влиятелен на терена и в съблекалнята.
Работи здраво за отбора и не се притеснява от дефанзивни задачи.
Алфредо ди Стефано и Боби Чарлтън - централни полузащитници
Отново избор на универсални играчи и то такива, които не само умеят всичко с топката, но и тичат много. Физически, те биха били идеални за схема с две чисти крила и ще оставят изграждането на играта за пристъпващия отзад човек - дали Пеп или Бекенбауер.
Така централната полузащита изведнъж ще е от трима, а съперникът ще се събере около нея и крилата ще получат пълна свобода.
Диего Марадона и Пеле - нападателна двойка
И двамата не са чисти централни нападатели, а хора, които играят някъде между номерата 8 и 10. Индивидуализмът на Диего се допълва идеално с огромната колективна отговорност и аура на супер лидер, която има Пеле.
"Знам, че ако играеха заедно, Пеле би напътствал Марадона през целия мач. Той имаше невероятно чувство за отговорност и отбор около себе си. Диего, който винаги е правил всичко основно сам, би се чувствал великолепно с такъв играч до себе си и би отвърнал с още по-брилянтна игра", обосновава избора си Кройф.
Не че има нужда от много аргументи - имената говорят сами по себе си.
Изненадата е Гуардиола, който обаче е "футболният син" на Йохан. И вероятно затова Пеп бе толкова високо ценен като централна фигура в Барса над десетилетие, особено по времето, в което Кройф бе треньор на отбора.
0 коментара