Последният мач на Големия Джок

Един митичен шотландски футболен мъдрец, корав като стомана, е казал: "Футболът не е въпрос на живот и смърт. Той е нещо много по-важно.". Името му е Бил Шенкли.

Но ако великият Шенкс четеше словото на погребението на приятеля му Джок Стейн през 1985-а, щеше да използва други думи, осъзнавайки, че понякога онази прочута фраза губи смисъл.

Шенкли вече бе угаснал, когато на 10 септември 1985-а Шотландия гостува на Уелс в Кардиф в решителен мач за класиране на Мондиал 1986.

Гостите имаха нужда от точка. Мачът бе "на живот и смърт", че и по-важен, ако четете вестниците в Глазгоу преди него. Отбор, в който блестяха Стракан, Лейтън, Гъф, Малпас, Никъл, Шарп и Шийди, бе длъжен да е на световното.

Мениджърът на шотландците Джок Стейн, видял всичко в играта, бе под голямо напрежение да класира отбора. В дните преди мача неговият асистент Алекс Фъргюсън забелязва промяна в боса.

"Той ни събра вечерта преди мача, запали пура и говори за миналото - спомня си Алекс, който днес е сър, но тогава бе набиращ популярност млад мениджър в Шотландия. - Джок никога не говореше за миналото. Изглеждаше уморен."

Мачът започва зле. Марк Хюз тормози защитата на шотландците, а атмосферата на стадиона е ужасно напрегната, като 12 000 гостуващи запалянковци опитват да нахлуят няколко пъти на терена. Уелс стартира на пета скорост, още във втората минута Ръш подава на Хюз, който изпуска.

В 13-ата минута обаче домакините повеждат - отново същата комбинация води до гол на нападателя на Манчестър Юнайтед. На почивката Стейн е неочаквано мълчалив. Вратарят на шотландците Джим Лейтън си спомня:

"Очаквахме гръмотевици, да летят чаши и крясъци. Джок обаче каза няколко думи, обясни ни, че трябва да останем спокойно и голът ще дойде. Бе някак различен."

Мениджърът не казва на никого, че от сутринта се чувства зле и нещо го стяга. Мачът е твърде важен, за да се занимава някой с него и играчите да мислят за друго, освен за играта. Все пак Джок реагира - сменя точно Лейтън с резервния вратар Алън Ръф, като думите му са: "Излизай на терена, дебело копеле".

След още 15 минути крилото на Рейнджърс Дейви Купър заменя звездата Гордън Стракан, който и до днес твърди, че Джок е процедил едно "добра игра, синко", докато го е изпровождал с поглед към скамейката. Кой знае, може и някоя ругатня да е било...

Повече в стил "Джок Стейн".

Както и да е - това вероятно са последните думи, чути от големия мениджър. В 81-вата минута Шотландия получава дузпа, Дейви Купър я вкарва - 1:1. Последните секунди са мъчителни, Уелс натиска зверски, последен сигнал... край тъчлинията няма радост. Стейн пада до скамейката и всички шотландци опитват да го вдигнат, сигнализирайки към линейката.

На 62 години, житейският път на Големия Джок приключва минути по-късно в медицинския пункт на стадион "Ниниън Парк" в Кардиф. Сърцето на треньора не е издържало, масивен инфаркт го убива. Според лекарите, той е започнал часове преди мача, но Джок не е казал ни дума. Последните минути го довършват.

Шотландия отива на световното, водена от Фъргюсън. Тази история завършва със статуята на Стейн пред стадиона на Селтик, на която е изписана една от най-паметните му фрази: "Футболът без фенове е нищо". И с почести от целия свят към един от големите в играта на 60-те, 70-те и 80-те.

Но тя започва далеч-далеч от световната слава. Джон Стейн, както е името му, е роден през 1922-ра в Бърнбанк, тогава предградие на Хамилтън. Не е с повече от 1000 жители през 20-те години на миналия век, според самия него.

Минава през Албиън Роувърс и уелския Ланели, за да подпише с отбора на живота си - Селтик, когато е на 28 години. Цената на трансфера е 1200 английски лири. Заплатата му като един от основните играчи на гранда от Глазгоу е 19 лири на седмица.

Играе 6 сезона в клуба и успява да спечели титлата веднъж като състезател.

През 1957-а е време да спре с футбола и да помисли за живота след това. Но той е с една ясно начертана посока - пак футбол. Поема резервите на Селтик и се справя добре, преди през 1960-а да му предложи работа Дънфърмлин. Става мениджър за първи път, а в Селтик, където е работил 2 години, расте поколение от собствени кадри, което има огромен респект към Джон Стейн.

По това време едрата му фигура и характер, който някак изисква уважение и подчинение, в Шотландия вече се говори за него като за Големия Джок - местните наричат така понякога Джон-овците, като Джок е обратното на умалително. По-скоро - увеличително, ако има такава дума за изменянето на едно име.

Та Големия Джок е начело на Дънфърмлин по времето, когато шотландците диктуват философията на британския футбол. Шенкли вече е започнал да прави чудеса в Ливърпул, преобразявайки клуба, а в Манчестър Юнайтед Мат Бъзби гради отбор, който е готов да доминира, въпреки трагедията в Мюнхен от 1958-а.

Стейн печели Купата на Шотландия с Дънфърмлин, побеждавайки Селтик с 2:0 на финала. Следва период в Хибърниън, където печели 32 от 50-те си мача, преди по средата на сезон 1964-65 г. Селтик да му предложи завръщане. Не може да откаже.

Джок Стейн става първият мениджър - протестант в историята на "зелено-белите", както и едва четвъртият изобщо в цялата история на клуба! И то в момент, в който Селтик не е печелил титлата от 12 години. Феновете не са доволни, а началото е трудно - загуба с 2:6 от Фолкърк още във втория му мач го поставя под огромно напрежение.

Но все пак тимът печели Купата на Шотландия, за да внесе спокойствие преди сезон 1965-66 г., който е първи пълен за новия мениджър начело на отбора. Стейн прави един едър трансфер за онези години - взима нападателя Джо Макбрайд от Мъдъруел. Той се отплаща с 43 гола през сезона и отборът лети.

Първо е спечелена Купата на лигата, и то срещу Рейнджърс на финала. След това Селтик стига полуфинал за КНК, но губи от Ливърпул с 1:2 общ резултат в двата мача. Купата на Шотландия е близо, но отборът губи финала от Рейнджърс с преиграване.

И все пак краят на сезона е отличен, като титлата пада в ръцете на отбора на Стейн. Най-накрая Селтик е шампион. Празненствата са дълги, а никой вече не се съмнява в качествата на мениджъра, който е само на 43 години.