Синът на касапина, който измисли Милан

Да се родиш в семейство с 10 деца през 1870-а не е толкова рядко явление. Баща ти е касапин, коли животните на всички в района около "Мансфийлд Роуд" в Нотингам, където си се появил на света и израснал.

Такава е първата глава от историята на Хърбърт Килпин, който днес се появява на огромни хореографии в червено и черно, заемащи десетки квадратни метри от трибуните на един от най-великите стадиони в света. За да се стигне до това обаче минава повече от век.

Килпин завършва училище и започва работа в най-сериозната индустрия на град Нотингам в края на 19-и век. Фабриката за дантели в града е най-голямата в Англия, а той бързо става асистент.

Едновременно с това не спира да играе футбол за един местен тим в червени фланелки. Не, не - не е Нотингам Форест, който също вече съществува и от 1889-а е член на Футболната лига. Качествата на Хърбърт не са чак за такова ниво на играта, а тя в Англия вече е достатъчно сериозна, за да има заплащания на футболистите в първа и втора дивизия.

Килпин играе за клуба "Джузепе Гарибалди", малък аматьорски отбор, кръстен на големия италиански герой. Играе и за Нотс Олимпикс, който според мнозина е първият създаден изобщо футболен клуб в света, а днес вече не съществува. Неговите останки събира и организира в Нотс Каунти група ентусиасти в града.

Добър в работата си в текстилната индустрия, средно умел и в играта си на полузащитник, Килпин не се отказва от футбола. Играе за Сейнт Ендрюс, църковен тим, далеч от професионалните лиги на Англия. Всичко това е в годините между 1887-а и 1891-ва.

След това идва срещата му с един италианец - Едуардо Босио, който работи в близко сътрудничество с нотингамската фабрика на Томас Адамс, където е и Килпин. Той кани Хърбърт и още няколко от най-добрите в занаята, да работят за него в Торино, а шефът му се съгласява, защото бизнесът е свързан.

В края на същата 1891-ва Босио, сам луд по калчото, основава Интернационале Торино - което би трябвало да е първият италиански футболен клуб. На великото дело присъстват и британците, които работят за него - сред тях и Хърбърт Килпин.

Той заиграва за отбора, като става официално първият британски легионер във футбола. Първите два сезона са почти златни за сина на касапина и отбора му - достигат финал за титлата, но губят и в двата случая от Дженоа.

През 1898-а Килпин заминава за Милано, за да продължи да се занимава с двете неща, които прави добре. Работата му е пак в текстилопроизводството, но страстта остава футболът.

Той продължава да работи за Томас Адамс, собственикът на нотингамската фабрика, който обаче го праща да разяснява тънкостите в бизнеса на италианските му партньори и в Милано.

И работата върви добре, но градът няма футболен отбор... След по-малко от година британският халф, заедно със сънародниците и съратници Самюъл Ричард Дейвис от Манчестър, Алфред Едуардс и Дейвид Алисън от Шефийлд, както и с няколко местни ентусиасти, основават Милан Футбол и Крикет клуб.