Да започнем да се учим на футбол

По някакъв адски куриозен начин представянето на книгата на Йохан Кройф в Европа съвпадна с двойната сага на българския национален отбор в световните квалификации.

И на младежите, които според ръководители на футбола ни, че и медии, имали "големи шансове" да се класират на поредното първенство, за което реално нямат никакви аргументи.

И докато четеш как Пеп Гуардиола и Жорди Кройф припомнят щрихи от философията на Йохан за футбола, или как Куман говори за подхода му, за влиянието, за идеите, за визията с 20 години напред, си мислиш - добре де, а ние защо продължаваме да третираме футбола като някакви хора, които ритат топката по трева?

Кройф е отишъл в Барселона като играч, а още преди да спре да рита по къси гащета и фланелка, е знаел какво е нужно за революция в този клуб.

Е, нямаме Кройф - и не само ние го нямаме. Но идеята е в кройфизма, в това да си иновативен, да гледаш наоколо и да виждаш печеливши модели, да ги прилагаш, да имаш стратегия и визия. Да разглеждаш футбола като процес и нещо, в което се инвестира - време и  средства, за да има резултати.

А как е у нас? Каква стратегия? Защо тук всичко е подчинено на дребнотемието, защо мисленето е толкова елементарно, че оправданието винаги е "каквато държавата, такъв и футболът"?

Защо е пълно с треньори, които си треперят за работата, правят чистки след 2 поредни загуби, обясняват се дали са под напрежение, изпускат си нервите...? Без треньори футбол няма. Това е абсолютно сигурно.

Защо шефовете им ги уволняват като чистачката, която се е успала за работа и в офиса е прашно? Как да има работещи нормално клубове с такива началници?

Защо медиите пишат постоянно за напрежение, раздухват измислени и преувеличени случки и ги превръщат в скандали? Къде са градивните елементи, които да посочат път, а не да плюят до давене на нарочения, все едно това ще промени нещо?

Защо се вглеждаме в дребнотемия - Хубчев дали е пуснал левия бек от ЦСКА или от АПОЕЛ. Петев защо не е взел централния бранител от Славия. Йорданеску как не знаел да си нареди състава. Люпко не е треньор, защото не е бил Монтана. Илиан Илиев е такъв, Кузмановски - онакъв.

Хората работят от месец-два-три с напълно нови отбори, ние вече сме ги отписали. Не стават.

Крайности. Заключения, като за Кройфизъм, като за някакви върховни футболни мислители, каквито очевидно не сме.

Защото ако имахме поне един такъв да ни покаже посоката, щяхме да започнем да градим футбол. Да се учим на футбол.

Защото не е срамно - ние сме на предучилищна възраст в модерната игра, трябва да седнем на чина и да си отворим широко очите и ушите.

Трябват ни хора с визия - тя няма да дойде със седене в кабинети, четене на вестниците, пушене и пиене на кафета. По света я има, трябва да я "крадем" и прилагаме. Но някой трябва да иде и да види на място, да опита, да попита и да се разрови как се правят нещата.

Не е като рецептата на Coca-cola, хората не крият никакви тайни от никого. Просто да питаме и да си записваме.

Имаме някаква група млади треньори, които вероятно са понаучили туй-онуй. Да ги пратим на стажове, да ходят по тренировки и да си записват при най-добрите в играта. Никой клуб не отказва да приема млади треньори.

Не да мислят агентите им и "своите хора" във футбола кой къде да наредят, за да води отбор сега и веднага. Не са готови явно, и няма да са готови, ако не се изучат на всичко от до.

Да се отървем от мисленето, че ОТГОВОРНИЦИ - ах, каква хубава дума, за футбола ни трябва да са хора, които са били добри на футбол на терена.

Данчо Лечков (за първия тим), Емо Костадинов (за юноши и младежи)... с цялото ни уважение. За 10 години резултатите от тяхната работа са като тези от атаката на отбора ни в Стокхолм - 0. Няма смисъл да са на оперативни постове, нека са членове на изпълком, вицета, почетни и т.н. Заслужили са това. Но да ръководят футбола и да чакаме от тях визия...

Трябват млади и енергични хора, които да имат желание и упоритост да обикалят клубове и школи, да общуват, да събират треньорите.

Ето - имаме база, с която Михайлов не спира да се хвали. Е само за лагери на националните отбори преди мачове ли ще я ползваме?

В Англия има традиция на всеки месец поне веднъж мениджърите да се събират в един ден, за да обменят мнения, да слушат истории, да се обогатяват от контакта с колеги.

И няма значение, че са конкуренти. На тези сбирки ходят и мениджърите от долните дивизии, всеки може да пита Моуриньо или Конте как и защо, кое как прави, с кой как подхожда.

Защо не се направи и у нас? Толкова ли е малко свободното време на футболните хора?

Да ги събираме всеки последен понеделник на месеца, нека общуват, нека и медиите имат по един час с тях, да говорим, да видим кой в каква ситуация е, как се справя, накъде гледа клубът му и той като треньор.

Защо се мисли само за съботата като някакъв ден Х с поредния мач, след който - възход или падение?

Падаш, под напрежение си. Биеш - велико постижение. Един мач. Нищо особено. Нали другата седмица ще те бият, пак отиваш в другия полюс. Българска работа.

Трябва ни унифицирана система в отборите от 15 г. до мъже в националния. Нека тренират и се хранят заедно, нека селекционерите пътуват заедно по мачове, ако трябва да им се наложи да играят по една и съща тактическа схема - както е в Испания например, както е в Барселона.

Майната им на резултатите, да жертваме 2 или 4 години от тия проклети резултати, но да постигнем някаква стабилност и да създадем работеща система.

Така или иначе ни бият - по-добре да ни бият, но да знаем, че търпим за нещо, което се преследва като цел. Да оставим сериозни хора на постовете селекционери и да им дадем време да развият някакъв план, визия. Всички заедно, в една посока и по еднаква система.

После - ще търсим вече и прогрес.

За това трябват енергични и желаещи промяна хора на ръководно ниво. В БФС ги има, между другото - не са много, но ги има. Имаме и кадри, учили зад граница, познаващи системата на работа в УЕФА, в други страни.

Трябват ни и няколко мениджъри с добри организаторски качества, както и хора, болни по футбола и живеещи за него - но и с качества и желание да се учат.

Това е ключова дума - ние трябва да се учим на футбол, защото сме изостанали.

Другите се готвят за кандидат-студентски изпити и ги взимат, ние сме на ръба на основното, но и него не можем да завършим.

Не ни трябват тези, които си седят по цял ден по кафенетата, в хотела в Сливен, в офиса на БФС или някъде из казина и пунктове за залози. И ръсят умни лафове, лансирани от жадни за кликове медии и за някой продаден брой повече вестници. Тяхното време е минало, виждаме резултатите от него.

Трябват хора, които обичат футбола и го разбират. Ако наистина такива вече съвсем няма, значи е по-добре да спрем да се ядосваме, анализираме и дори гледаме това, което в България измества най-великата игра.

Лошото е, че и да ги има, май лека-полека се ориентират натам, накъдето го правят кадърните българи и от останалите области на живота ни.

Булевард "Брюксел" до края, после чекиране.