Дерби, както си го пише по дебелите книги

О, да - това си беше дерби.

От секундата, в която някой натисна клавиша enter и публикува първата декларация на "сините" фенове, че не приемат мача с ЦСКА-София за такова, до изказванията на играещия в Славия вратар Георги Петков, че е гледал Левски срещу някакъв друг отбор, но не и ЦСКА.

От първата до последна буква около този мач, който между другото завърши 1:1, всичко си беше както пише по дебелите книги за дербита. Или по-скоро - в тази за българското вечно дерби.

И ехото още не е отшумяло. Само отворете facebook и вижте хилядите статуси и постове по темата, и то от хора, които уж не се интересуваха толкова от мача, защото... той не бил дерби.

Видяхме позабравени бушуващи като едно време трибуни с над 23 000 фенове, два пъти повече, отколкото на последния мач на "червени" и "сини". И чувствително повече от тези, които уважиха Лудогорец - ПСЖ на същия стадион.

Видяхме омразата, стигнала до нови измерения със свещеници, катафалки от едната страна, хореография със средни пръсти от другата.

Видяхме хора от Англия, Холандия, Италия, Сърбия, Румъния и Германия, дошли само и специално за мача - за да са в двете трибуни зад вратите.

Чухме познатата истерия - за едно спорно съдийско решение, без което никое дерби няма да е завършено. Чухме и глупости от устите на футболисти и ръководители, особено от тази на Даниел Боримиров, който се държи като всичко друго, но не и официално лице от Левски.

Но и това е част от дербито, защото същият човек казваше преди време, че ако му дадат един автомат, ще стреля по феновете на ЦСКА. Е, дали някога се е озлобявал толкова срещу друг отбор? Май не.

Кое не му беше като в най-класическите "синьо-червени" мачове? Слаб футбол от два отбора, страхуващи се от риск, от масирана атака, уплашени да не загубят пред озверелите си фенове. Надлъгване, завършило с решителен момент, оставащ като спорен в историята - дузпата за ЦСКА ще бъде дискутирана още поне седмица, както си му е редът.

Факли по ложите с ВИП-лицата - какво ново има в това? Та преди 2 години привържениците на Левски нахлуха там да бият един от шефовете на ЦСКА.

Сега стана обратното, съвсем в стила на цялата бъркотия около този мач. Всичко си беше като едно време - някаква шумна музика, написана от гневен композитор, водена от луд диригент.

Естествено, тези сцени не са за пример. И - да, това е лицето на футбола ни. И пак да - то не е красиво.

Но поне се върна усещането за свръхинтрига, за напрежение - това, което дербито винаги е давало на играта у нас.

Останалото са проблеми, започващи с възпитанието у дома и в училище, преминаващо през лични грижи, рефлектиращи в поведението сред хора, слаба работа в школите по футбол, треньорски замисли, базирани върху дебело написано с маркер "Да не се губи"...

Всичко това бе един ден, в който дербито се върна. В целия му ... е, блясък не е точната дума. В цялата му същност, която далеч не е като на манекенка от топ агенция.

Да, ЦСКА - Левски не е Жизел Бюндхен, но и не всеки може да има Жилез Бюндхен, нали? А и колко дербита по света има, в които футболът побеждава напрежението и задъханата динамика, агресия и неприязън?

Не са много. Ние си имаме това дерби и трябва да си го пазим.

Без него нито Левски, нито ЦСКА, нито футболът ни ще е буден.

Най-много да отваря мързеливо по едно око, когато Лудогорец доведе някой като ПСЖ в София.