Играч №12 на Юнайтед

Юнайтед имаше нужда от най-доброто на терена в този ден, за да спре Байерн.

През април 2001-ва "червените дяволи" отидоха в Мюнхен за реванш от четвъртфиналите, след като бяха загубили с 0:1 у дома. И без това баварците бяха фаворит да спечелят турнира, та резултатът правеше нещата още по-сложни.

Когато изглеждащите напрегнати и концентрирани играчи на сър Алекс се наредиха за традиционната отборна снимка на терена на "Олимпиащадион", фотографите останаха леко стреснати - те са 12!

Да, докато титулярите на Юнайтед сваляха горнищата на анцузите и се строяваха за снимката, още един техен клонинг - облечен в същия екип и с футболни обувки, пристъпи на терена откъм пистата пред централната трибуна.

И застана до Анди Коул, за да влезе в снимката.

Първи го видя Гари Невил, който го посочи гневно - момент, също запечатан от обективите. Вратарят Фабиен Бартез го изгледа, сякаш искаше да го удари с юмрук, а Рой Кийн направо изглеждаше побеснял.

Юнайтед не започна с 12 играчи, разбира се - това бе Карл Пауър, който къде на шега, къде напълно насериозно, проби охраната в големия мач и се прослави пред света. Е, всеки намира своите пет минути слава, нали?

Пауър е фен на Юнайтед, като пробивът в Мюнхен е сбъднатата му мечта. "Разучих ритуалите на отбора, знаех, че имам около минута да стигна от трибуната до терена, докато те се подготвят за снимката след ръкостисканията", разказва чудакът от Манчестър.

Помага му неговият приятел и не по-малко луд манчестърски тип Томи Дън. Той дори е човекът с плановете, а Пауъл - архитипът на непукист, обикновено ги привежда в действие.

Двамата правят чудеса, за които се знае малко, остават в сянката на великата снимка от Мюнхен.

Няколко пъти са влизали в съблекалнята на Юнайтед при гостувания в Европа, представяйки се за журналисти. "Карл се разхождаше с видеокамера из съблекалнята, а играчите направо не вярваха на очите си", смее се Дън.

Големият им успех е във Валенсия, пак на мач за Шампионската лига.

Вечерта преди двубоя е пресконференцията на Фъргюсън. Дън става и задава въпрос: "Наистина ли Манчестър Сити иска да станете техен мениджър, мистър Фъргюсън?". Сър Алекс е втрещен. После лицето му става червено, разбира, че това е човекът, който често прави номера около мачовете на отбора.

След няколко минути пред стадиона го чака лимузина, която да го отведе в хотела на отбора. В нея се качва и Дън! Просто казах на охраната "С него съм, посочих сър Алекс и се мушнах", разказва втората половина от убийствения дует.

"Какво правиш, идиот такъв?", изстреля Фъргюсън, когато ме видя да сядам срещу него.

"Ще ме хвърлите ли до града?", нахилих се. Той омекна, даже се засмя... "Какъв беше този въпрос вътре? Не беше много умно... " И така се заговорихме, даже взех автограф."

Историите на Пауър и Дън излизат извън Юнайтед и футбола.