Играч №12 на Юнайтед

През същата 2001-ва Англия и Австралия правят знаменита серия в крикета, а в един момент англичаните се озовават на игрището не с двама, а с трима човека с бати!

В пълна екипировка, поздравяйки публиката с батата, усмихнат и наперен, към мястото си пред уикета се отправя Карл Пауър. Феновете тихо гледат и не вярват, мислейки, че отборът е сбъркал нещо в подредбата.

"Разкриха ме преди Шейн Уорн (легендарен австралийски играч) да ми хвърли някоя от топките си - най-добрият боулър в света!", смее се Пауър, който изобщо не се притеснява, че тогава е глобен с 1000 лири.

Дават го по всички телевизии от Англия до Пакистан, които предават мача. Какво по-велико?

Ами... например да поцъка тенис с Тим Хенман на "Уимбълдън"!

Пак са двамата с Дън, като този път направо си влизат на Централния корт на стария комплекс в Южен Лондон, готови за игра. След няколко минути започва мача на местния любимец Хенман, трибуните са вече почти пълни.

Докато дикторът обявява следващия мач, двамата шегаджии излизат на корта, напълно сериозни, с ракети в ръце и няколко топки.

И започват да си подават от двете страни на мрежата. Изпълнението им продължава не повече от минута, преди някой да каже на вцепенената охрана, че това не са тенисистите, които публиката чака.

То си и личи - те едва прекарват топката над мрежата, не са особено сръчни. Никога преди това не са играли тенис.

За да затвори цикъла, дуетът Пауъл - Дън трябва да атакува и останалите два любими спорта на британците - ръгби и Формула 1.

Само едно "квадратче" остава незапълнено. Не успяват да пробият в ръгбито, отказват се след само един опит. Струва им се твърде опасно. "Рой Кийн не ме удари в Мюнхен, за щастие, на ако го направи някой ръгбист, може да се събудя в инвалидна количка", хили се Пауър.

Така атаката е на "Силвърстоун", по време на Гран при на Великобритания през 2002 г. Това е най-трудният им удар, признават днес и двамата.

Купуват си костюми, подобни на тези на пилотите - струват им около стотина паунда на човек. Успяват да закарат своя Rover почти до боксовете, като навсякъде се представят за пилоти, а охраната ги пуска. "Дни по-късно вестниците писаха, че Великобритания е платила 10 милиона лири за сигурността на състезанието. Пари на вятъра!", смеят се шегаджиите.

Чакат края на състезанието търпеливо, като се опитват да не се набиват на очи. Хапват плодове и зеленчуци в лоунджа на пилотите, а когато виждат края на надпреварата, остават сами там - всички ВИП-ове, гости, пилоти и хора от отборите отиват, за да гледат награждаването.

Дън и Пауър не бързат. Качват се по стълбичката към подиума заедно с човека, който носи купите на победителите.

И шокираният Михаел Шумахер, който печели състезанието, вижда как двама нахилени типове танцуват до него няколко секунди, хвърлят по една ябълка в тълпата долу, а Пауър закачливо го шляпва с някаква краставица.

"Дори не ни арестуваха. Просто си тръгнахме, даже взехме едната бутилка с шампанско", забавлява се Дън, който е мозъкът на операциите.

Двамата се смятани за най-добрите в историята пранкстъри - хора, успяли да се подиграят с охраната и да направят трик пред многомилионна аудитория на спортно състезание.

Но се прекланят пред един друг техен предшественик, макар да признават, че комерсиалната страна на неговите дела ги е разочаровала.

Марк Робъртс дебютира гол на терена на мач Ливърпул - Юнайтед още през 90-те.

След това успя да проникне по без дрехи на Супербоул, на Ел Класико между Реал и Барса (горе), на финал на Шампионска лига и Купата на УЕФА, на олимпийския басейн за скокове във вода, както и на финалът по снукър за световната титла.

А, да - и на "Уимбълдън", където обаче избра друга стратегия.

Нямаше партньор, за да поиграе тенис. Затова просто потича по тревата и плонжира отвъд мрежата - кадър, който също обиколи света.

Пауър и Дън са възхитени, въпреки че правят своите трикове облечени. И за кеф, докато Робъртс през годините направи пари от неговите, намирайки спонсори, които му плащаха за това да се появява гол и да показва логата им на тялото си.

Странна реклама, казвате? Дали има такава?

Е, чистите намерения на Пауър и Дън ги направиха вероятно №1 в историята.

Все пак дори и с Карл в състава, Юнайтед не успя да вземе онзи мач. Падна с 1:2 и бе елиминиран.

А, да - и Фъргюсън никога не пое Сити.