Разград, мой малък Лондон

"Арсенал не са нищо особено", казва някой от масата наблизо и ти едва не се задавяш с глътка бира. Може би го е прочел някъде в родни медии в дните, преди Лудогорец да гостува в Лондон.

Някъде между статиите за лордове, приеми, лимузини и това как амбициите на тима от Разград са за осминафинал и пробив в турнира на богатите. Защото имаше и такива мнения - "какво толкова, отиваме и играем, не са страшни..."

По дяволите, няма нищо лошо в живота да си реалист. Това нито омаловажава постиженията ти, нито те прави смотаняк.

Но да паднеш така след приказки тип - "какво пък толкова, да не са с по три крака", надувани като някакъв сапунен мехур около шампиона на България от удобно настанени край него "гурута", е направо глупаво.

0:6. Случва се - Арсенал може да сложи шестица на доста отбори извън елитните пет първенства на Европа. Ако му се играе и ако му тръгне.

Същият този отбор, който "не е нищо особено" - както опитваха да ни внушат от седмици, има 1 загуба от 7 месеца. Една - 3:4 от Ливърпул, който сигурно по разбиранията на медийното летящо килимче, на което е понесен Лудогорец, не е нищо особено.

Всъщност, нещата не са трагични. Ето - Селтик например падна съвсем наскоро с 0:7 от Барселона в същия турнир. Не е някакъв антирекорд, не е най-зле.

Нещата не са трагични и защото, както каза непоправимият футболен реалист и откровен тип Владо Стоянов "с два мача в годината няма как да бием Арсенал". Да, това е положението.

Разград, който покойният Тодор Колев не е възпял, но днес заради футболните му чудеса щеше вероятно да нареди като "мой малък Лондон" (едва ли е много уместно след случилото се в Северен Лондон, ама...), трябва да учи уроци, а не да се къпе в сапунено-сребърната вода, изсипвана върху него. Защото тя му затваря очите в удоволствие и не вижда реалността.

Проектът на Домусчиеви без съмнение жъне успехи - пет поредни титли, които могат да станат и 15, стига да поискат в Разград. Огледално на това, че и Арсенал можеше да вкара 15, стига да поиска... Каза го Владо Стоянов, не се заяждаме.

И в Европа имаше паметни игри. Но и удари, които връщат усещането за реалност.

Защото докато в Северен Лондон футбол се играе от век и половина организирано, в Разград такъв има на някакво сериозно ниво от 6 лета. Без никакъв опит да обида на това, което клубът е представлявал из долните дивизии преди да се появят братя Домусчиеви.

Докато в Англия хора като Йозил, Санчес и Уолкът се борят с лъвчета от Хъл, Суонси и Саутхемптън на ръба на силите и в супер корави сблъсъци, тук в първенството на България играе често вторият тим на Лудогорец.

Останалите пестят сили за европейските мачове. Толкова е слабо нивото на конкуренция у нас.

В добавка - комфортът на две основополагащи нива на успеха - медиен и с лоби в най-важната комисия на футболния съюз (ясно ви е коя), и получаваме ребус за това кой ще е шампион, в който няма никаква дилема. Нещо като въпроса: Как е първото име на другаря Тодор Живков, както имаше един виц навремето.

На всички е ясно, че Лудогорец ще е първи. Дори без да дава 100 процента от възможностите си, които и без това са доста над тези на останалите в първенството.

И още нещо, което е задължително да се спомене след лондонското поражение.

Лудогорец игра футбол през първото полувреме - е, това му донесе тежка загуба, но не е ясно дали със защитна игра щеше да я избегне. Защото за нея се иска тактическа подготвеност, а това очевидно е проблем за дефанзивната част от играта на Разград.

Дори да забъркаш бетон се иска организираност и авоматизиране на доста детайли, да не говорим за здраво тичане и взаимопомощ.

Просто отбелязваме - допуснати леки голове в Белград (и първият, и в ситуацията за дузпата), в Пилзен (и двата), в София от ПСЖ (и трите), особено в Базел за 1:1, а и някои от тези, които вкара Арсенал.

Твърде много за тим, който има амбициите на Лудогорец. Припомняме и комедията от грешки в добавеното време, довела до 0:1 от Левски в първенството. В минути, когато трябва да си най-концентриран и да играеш на сигурно.

В Лондон клубът допусна най-тежката си загуба в Европа, въпреки която още е в позицията да мисли за пролетно участие в турнирите. Трябва да бъде победен Базел в София - 4 т. ще са достатъчно за третото място.

Останалото - да се говори и надува пак балона с лафове за точки от Арсенал у дома и ПСЖ навън, няма да донесе позитиви на никого. Реализъм и постоянно търсене на подобряването в представянето. Това е нужно на тима на Дерменджиев. И стягане на нещата "отзад", както казва великият Димитър Пенев.

Иначе скоростта и динамиката на съперниците ще носят още голови спектакли не със знака, който иска Лудогорец. А напред и 2 да вкараш, ако ти нанижат 5-6, смисъл няма.

Отдавна мина времето някой да цени и милва гальовно почетните голове.

Те са само за статистиците.