И тогава се появи Марадона

20 октомври 1976-а е много горещ ден в Буенос Айрес. В 10 сутринта вече се усеща жегата, като в претъпкания влак, който пресича квартала Ла Патернал, за да стигне до стадиона на Архентинос Хуниорс, едва се диша.

15-годишният Диего е сложил единствените си панталони и обувки, за да стигне до стадиона. "Нямах други, а панталоните бяха кадифени, умирах от жега", казва днес великият Диего Армандо Марадона за онова паметно утро.

В онзи ден се случва събитието, което може да се счита за старт на една от двете най-забележителни футболни кариери в историята на футбола.

Защото на въпроса кой е най-големият в играта, отговорът е или "Пеле", или "Марадона".

На 20 октомври 1976-а, преди 40 години, Диего пристига на стадиона на Архентинос, защото знае, че следобед ще е в групата за мача срещу Тайерес. Треньорът Хуан Карлос Монтес го плесва зад врата и му казва да се преоблича за двубоя.

Архентинос губи с 0:1 след първото полувреме и по средата на второто 7700 инчаси по трибуните се раздвижват. Хлапето с огромни бедра, къси крака, буйна коса и леко изплашена физиономия пристъпва край тъчлинията.

"Хайде, момче! Направи им един-два финта, опитай една от твоите "тръби" - удар отдалеч, който Диего прави на тренировки и изумява по-опитните си съотборници. Вкарай един гол, спаси мача!". Треньорските указания към 15-годишния момък, който влиза на терена с фланелката с бялата ивица върху червения цвят на Архентинос.

С номер 16 на гърба, Диего Армандо Марадона дебютира в професионалния футбол.

"След 2-3 минути получих топката и я прекарах през краката на Хуан Доминго Кабрера, много опитен бранител, национал. Стадионът избухна в мощно "Олеее" и оттам нямаше какво да ме спре. Имах усещането, че светът е в ръцете ми, докосвам небето и мога да направя всичко."

Архентинос губи онзи мач с 0:1, а във вестниците няма и дума за появата на Диего, освен в каретата със съставите. И то - дори не пише минутата на смяната, а просто "през второто полувреме Марадона сменя Рубен Джакобети".

Вестник "Кларин" дори му обърква името - Диего Карадона, изписано пак само в карето със съставите.

Дни по-късно същото издание пуска малка статийка, вече с правилно изписана фамилия на таланта, в която разказва как от 11-годишен Диего забавлява феновете на Архентинос, като жонглира с топката по време на почивките на мачовете.

Пак тогава, около 1971-ва, по телевизията се появява кратко видео, в което хлапето казва, че мечтата му е да стане световен шампион с Аржентина. "Кларин" припомня и за тези му думи, като пророкува, че момчето има потенциал да играе в националния тим.

Три седмици след дебюта му, Диего Армандо Марадона бележи първия си гол. Жертвата е Сан Лоренцо, а талантът вече е с номер 10 на гърба, титуляр, въпреки че е навършил 16 години едва преди десетина дни.

Футболната история се променя в тези дни. Ражда се легенда, която днес седи на пиедестал, равен на този на Краля на играта от Бразилия.

Марадона вкарва 116 гола в 166 мача за Архентинос, като е вечен реализатор №1 на клуба. Изкарва пет сезона в червената фланелка, преди Бока Хуниорс да плати за него убийствените 4 милиона долара през 1981-ва.

На 22 февруари същата година дебютира в синьото и златното на Бока... срещу Тайерес от Кордоба, същия тим, който има честта да победи Архентинос в дебюта му! Съдбата си знае работата.

Диего обаче е с пет години по-опитен и мъдър, бележи два гола и Бока бие с 4:1. За него вече не се говори като за талант, а като за гениален №10, който ще е новият лидер на Аржентина.

Барселона го взима за 7,6 милиона долара през 1982-ра, а Наполи плаща за него 10,48 милиона долара 2 години по-късно. Трансферните суми са колосални за 80-те години, като само за 36 месеца трите клуба изваждат 22 милиона щатски долара за футболист!

Но той не е кой да е футболист...

Марадона изпълнява мечтата, която казва като 11-годишно хлапе пред камерата на националната телевизия - става световен шампион с Аржентина, като не просто е един от тима с купата. Диего прави страната си шампион.

Славата, парите, кокаинът, скандалите, голът с ръка срещу Англия, безбройните велики моменти на гения, паденията, лечението, противоречивите му прояви и изказвания...

40 години след онзи адски горещ ден в Ла Патернал, Марадона е идол на милиони, мразен, обичан и нареждан на върха в пирамидата от велики играчи във футбола.

Стадионът на Архентинос, където прекарва топката през краката на Кабрера преди 4 десетилетия, днес се казва "Диего Армандо Марадона".

В това няма изненада.

Защото 40 години по-късно, хлапето с къдравата голяма коса вече е футболен мит.