Мислите, че е лудост Лестър да стане европейски шампион? Помислете пак

Лестър прави поредния си фокус във футбола, като опитва да ни изненада.

Няма да му се получи, защото как може да сме сюрпризирани от каквото и да е действие на "лисиците", които спечелиха титлата в най-коравото първенство в света през май тази година.

С 10 точки пред втория. И с убедителна игра срещу грандове като Манчестър Сити, Манчестър Юнайтед, Арсенал, Челси, Тотнъм и Ливърпул.

Сега Лестър стартира първото си участие в турнира на шампионите, като ... отново прави магии. Три мача, три победи, голова разлика 5:0.

Да, съперниците не бяха Реал, Барселона и Байерн - но Брюж, Копенхаген и двукратният европейски първенец Порто изобщо не могат да минат за слаби отбори.

След половината битки в груповата фаза, Лестър е един от двата тима с пълен актив и без допуснат гол. Другият е Атлетико (3-0-0, голова разлика 3:0). Не е лошо за "грозното патенце" на Шампионската лига, нали?

И въпреки това всички в един глас твърдите, че няма как тимът на Раниери да спечели трофея. Защо? Помислете пак. Така говорихте и преди година по това време, когато кръг след кръг Лестър не слизаше от върха в Англия.

А и вижте историята - европейският турнир на шампионите помни и по-големи чудеса от отбори, които в първенството правят среден или дори слаб сезон, а на континента се обливат в слава.

Последният пример е Челси от 2012-а. Отборът изживя мениджърска смяна през февруари, като Андре Вилаш-Бояш бе наследен от Роберто ди Матео. В първенството завърши на 25 точки от шампиона Манчестър Юнайтед, на шесто място и далеч от топ 4.

Но след елиминиране на Наполи, Бенфика и Барселона стигна до финала в Шампионската лига, където финализира чудото с победа с дузпи над домакина Байерн на неговия стадион в Мюнхен.

Пет лета по-рано Милан празнуваше седмия си триумф в турнира на шампионите, побеждавайки на финала Ливърпул. Страхотно постижение, особено при условие, че в Серия А съставът на Карло Анчелоти завърши на 36 точки зад шампиона Интер.

Великият финал в Истанбул през 2005-а донесе радост на Ливърпул, наваксал изоставане от 0:3 срещу Милан, до 3:3 и победа с дузпи.

Сезонът бе паметен за "червените" от "Анфийлд", които във Висшата лига финишираха на 37 точки зад шампиона Челси.

Реал Мадрид, това име - парола в турнира на европейските шампиони, три пъти е правил този трик - да е посредствен и блед в първенството си, но да вдигне купата с големите уши.

Сезон 1955-56 г. носи първият от 11 триумфа на "кралете" в турнира, а у дома Реал е едва трети след Атлетик Билбао и Барселона.

През 1998-а Мадрид отново се къпа в шампанско с любимия си трофей, въпреки че в Ла Лига Барселона го отвя с цели 11 точки.

Две години по-късно Реал записа паметно унизително пето място в първенството, но отново държеше в ръце трофея на европейски шампион.

А за Лестър няма по-добър пример от този с Тотнъм. През сезон 1983-84 г. отборът, воден от Кийт Бъркиншоу завършва на осмо място, далеч от европейските квоти и славата на златото в първенството на Англия.

Но след невероятен рейд печели Купата на УЕФА, побеждавайки на финала Андерлехт.

Е, онзи трофей не е днешната Шампионската лига с всичките мегазвезди и огромни клубове в нея.

Но на Лестър му трябва съвсем малко да се вдъхнови, нали вече знаете?