"Коп" го нарече "Безгрижните ръце"

Нарекоха го "Безгрижните ръце". Хиляди зад гърба му, правостоящи на старата трибуна "Коп" в Ливърпул го измислиха, а и дикторът на "Анфийлд" бе безпощаден. Така и ще остане в историята, въпреки че бе един от най-талантливите вратари на британския футбол.

Гари Спрейк си отиде на 71 години миналата седмица и на Острова го почетоха като легенда. Защото той бе част от големия отбор на Лийдс, воден от Дон Реви, печелил трофеи в Англия и Европа през 60-те и началото на 70-те години.

Вратарят от Уелс остава в историята най-вече с онази случка на "Анфийлд", запечатала се във футболния фолклор.

Тя е от 9 декември 1967-а, когато Лийдс гостува на Ливърпул, теренът е заснежен, а очакванията за мача са огромни - двата тима са сред фаворитите за титлата.

Домакините повеждат с гол на Роджър Хънт в 18-ата минута, но продължават да нападат. При една атака центрирането е пресечено от невероятно атлетичния вратар Спрейк, който лови топката.

И опитва бързо да я хвърли към защитника Тери Купър, но вижда в последния миг с периферното зрение как Йън Калахън от Ливърпул тръгва да пресече евентуален пас. И спира движението на ръката си... Което води до хвърляне на топката в собствената врата! Автогол - куриоз!

Съдията Джим Фини е с гръб, тръгнал да излиза от наказателното поле. Чувайки рева на трибуните, пита капитана на гостите Джак Чарлтън какво е станало.

"Глупакът хвърли топката в мрежата си, трябва да отсъдиш гол", казва му честно играчът на Лийдс.

В това време "Коп" се забавлява, като смехът е смесен с радостния рев. Идва почивката между полувремената и от уредбата на стадиона зазвучава хитът на Дес О`Конър "Careless Hands" (Безгрижни ръце), който е номер едно в чартовете по това време!

Трибуната подхваща припева и през цялото второ полувреме не спира да иронизира вратаря.

Случката става мит, а Спрейк никога повече не се отървава от прякора Careless Hands. Така бе озаглавена и статията-некролог след смъртта му преди няколко дни в големите английски вестници: "Сбогом на Безгрижните ръце".

Според мнозина експерти и съотборниците му от онзи отбор, това не е много честно към качествата на вратаря. За съжаление на Гари, всичките му невероятни грешки - а те са дузина поне, се случват в големи мачове и пред камерите на телевизията, която тогава не предава много двубои.

Пак на "Анфийлд" година по-късно пуска през краката си безобиден удар с глава от 20 метра на Рони Йейтс, като... познайте коя песничка му запяват трибуните.

Срещу Челси оставя топката да му мине през ръцете при някакъв заблуден шут от над 30 метра. Нищо особено, ако не беше на финала за Купата на ФА през 1970-а, и след тази грешка се наложи преиграване, което Лийдс загуби.

"Всеки път, когато направеше гаф, телевизията го заснемаше - това бе неговото нещастие", казва за него Джак Чарлтън. Въпреки че и до днес кадри от автогола му на "Анфийлд" няма - само няколко фотоса и разказите на очевидците.

Някак встрани от тези провали остават невероятните му игри.

Спрейк е герой в сезона 1968-69 г., когато печели Купата на лигата, Купата на Панаирните градове и титлата в Англия с Лийдс. Пази отлично в последните мачове, в които се решава съдбата на трофеите.

През 1973 г. преминава в Бирмингам за 100 000 лири, което е световен рекорд за вратар по онова време. На 30 години е принуден да се откаже от футбола, след като кръвоизлив на гърба му една не се оказва фатален за живота му. Докторите го спасяват, но забраняват да играе повече.

Две години по-късно таблоидите в Англия го издирват в родния му Уелс и му предлагат сериозни суми, за да свидетелства срещу Дон Реви и капитана на Лийдс Били Бремнър в съмненията, които се вихрят по онова време, че са уреждали мачове. Спрейк обаче отказва - винаги е бил част от тима и мъж на място.

Скрива се далеч от футбола и живее спокойно в Уелс като търси реализация в други поприща - продава в магазин, тренира полицейски служители за физическа издръжливост, работи в социални служби.

През 2006-а се появи автобиографията му "Безгрижни ръце", кръстена, естествено, на най-паметния момент (пък макар и малко унизителен) от кариерата му.

Отиде си на 18 октомври тази година, като Лийдс и Уелската федерация го почетоха с паметна плоча на стадион "Елънд Роуд".

Феновете не го забравиха и пяха името му на мача срещу Уигън у дома вечерта, след като новината за смъртта му вече се бе разпространила.

Почивай в мир, Безгрижни ръце!