Сър Алекс съсипва Юнайтед

0:4.

Резултатът е като от гостуване на някой средняк в устата на лъва в Бундеслигата да речем.

Юнайтед не пада с по четири гола, нали?

Но Челси буквално се подигра с тима на Моуриньо, като му вкара голове, които не се допускат и в мачове на отбори до 15 г. (първият, вторият и четвъртият бяха направо смехотворни от защитна гледна точка).

Сезонът на "червените дяволи" определено не върви според очакванията, които преди началото му бяха огромни.

С най-скъпоплатения мениджър в света (Моуриньо), с най-скъпия футболист в историята на футбола в състава (Погба) и двама нападатели (Руни и Ибрахимович), за които седмично Юнайтед плаща сума, достатъчна да се издържат 2-3 големи фабрики, отборът трябваше да е машина. Не е.

Разбира се, има много обективни и субективни фактори за това.

Първият е, че във футбола нищо не става с магическа пръчка - Погба не може изведнъж да се сработи с Фелаини, след като досега е бил до Пирло, Маркизио и Кедира.

Естествено, че Ибра ще се затрудни повече с Ливърпул и Челси, отколкото с Ница и Марсилия.

На всички тях трябва време, за да свикнат с клуба, страната, първенството. А на Жозе - да разбере, че никой мач няма да бъде спечелен само с името и репутацията му.

Но проблемът на Манчестър Юнайтед е друг и един ден и Ван Гаал, и Моуриньо, ще го признаят в мемоарите си.

Той се казва сър Алекс Фъргюсън.

За 27 години на "Олд Трафорд" шотландецът допусна само 4 загуби с 4 или повече гола. Отборите му бяха атакуващи, агресивни, хитри, вдъхваха огромен респект в съперници, съдии и всякакви фактори около терена, печелеха мачове и без да играят добре, бяха изградили машина, чиято рутина носеше трофеи дори в неособено бляскави сезони.

Фъргюсън получи 7 сезона доверие, преди да го направи, но в едни други времена. Днес Висшата лига и изискванията около Юнайтед не позволяват такъв кредит. Време няма, резултатите се искат сега и веднага, а конкуренцията е далеч по-силна.

Статистиките на сър Алекс подтискат наследниците му. Три години след отказването на треньорския мит, жертвите вече са две.

Дейвид Мойс издържа 9 месеца.

Ван Гаал - два сезона.

Моуриньо е най-голямото име от споменатите и сигурно ще получи повече време. Но високата летва на стандартите и от това - фенските и медийни очаквания към Манчестър Юнайтед, може да пречупят и него.

"Футболни Айнщайновци", нарече той критиците си, след като загуби 3 мача за 8 дни по-рано през сезона. Това бе първото му избухване за сезона.

Стори му се странно да го критикуват изобщо. Но това е Юнайтед, Жозе. Той не губи по три поредни мача за седмица. Или поне - не го прави от над 2 десетилетия.

Тежката програма - нещо, което и Ван Гаал опитваше да изтъкне, също не е оправдание. Нали това е английската игра, там най-добрите слаломират между мачовете през 3 дни и взимат титлата.

Юнайтед е изиграл 3 срещи с водещите 6 конкурента в първенството - 1:2 от Сити у дома, 0:0 с Ливърпул навън и 0:4 на терена на Челси. Трагично представяне.

Може би ви се струва прекалено, но е трагично, ако използваме метриките от времето на Фъргюсън.

Тук припомняме думите му, че титлата се печели в мачовете с малките отбори, които трябва да бъдат побеждавани безпрекословно. А в дербитата се нанасят основно психологически удари, защото те са "шестточкови".

Юнайтед не прави ни едно от двете - падна от Уотфорд навън и не би Стоук у дома - тоест, не изпълнява дотук повеля №1 на сър Алекс. Превърнала се в закон за годините на Висшата лига на шотландеца, с неговите стиснати победно юмруци.

Не успя и с психологическите удари, защото не бие преките конкуренти.

Играчите, видимо напрегнати и припряни, са смазани от очакванията към тях. Всеки сравнява представянето им и резултатите с тези от времената на сър Алекс.

Донякъде нормално, но и в немалка степен - нечестно. Вече се прокрадват и първите мнения, че Юнайтед в бързането да не изпусне влака и да падне главоломно от върха, сбърка подхода през 2013-а.

Мойс бе грешка, без съмнение - подсказана именно от Фъргюсън. Но след това?

Вместо да търси голямо име за мениджър и да купува прескъпи звезди (Ди Мария, Фалкао, Златан, Погба), трябваше вероятно да опита да изгради отбор постепенно и с точните хора - така, както го направи Фъргюсън в началото на 90-те.

Но модерният футбол не ти дава да си поемеш дъх. Никой няма да жали Жозе, ако не спечели поне една купа този сезон, бъдете сигурни.

И този кадър... Няма мач, в който поне два пъти камерите да не фокусират върху сър Алекс на трибуните. Наследството му е твърде мащабно, за да не се мисли веднага - при загуба или провал - за това "какво беше при него".

Юнайтед се бе настанил удобно на облака от рутина, който шотландецът изгради с годините. Но това време мина и трябва нова основа.

Тежестта на очакванията и сравненията обаче е смазваща.

Ако и Моуриньо не успее да я понесе, а в това той сам казва, че е най-добрият в света, не е ясно кой ще е способен.