Замръзналото кралство на футбола

Най-дългият кръг за Купата на ФА продължи 66 дни след 261 отложени мача

Sportinglife
Sportinglife 13:25 ч., 03 Ное 2016
0
2238

На програмката за мача Шефийлд Юнайтед - Болтън пишеше: "След множество отлагания заради невижданите зимни условия, мачът все пак ще се изиграе на 20 февруари 1963 г. от 19,15 ч."

Но една марка закриваше последното и на мястото на датата и часа вече се виждаше: "На 6 март, 19,15 ч." След което, с главни букви: НАЙ-НАКРАЯ!.

Програмката не бе преиздавана, просто бе променена - след поредното отлагане... Това бе двубой от най-дългия кръг на футболен турнир в историята, продължил 66 дни при 261 отлогания на отделни срещи.

До средата на декември всичко вървеше нормално. Тогава обаче първите мъгли с леден дъх се спуснаха над Великобритания, като на няколко пъти бе затруднен транспортът, а и първите мачове бяха отложени.

На 22 декември 1962-ра цели 18 двубоя от програмата на четирите английски дивизии отпаднаха. Четири дни по-късно, на Боксинг дей, страната бе покрита с около 20 сантиметра сняг.

Температурите паднаха до - 10 градуса, а в първите дни на януари достигнаха - 20,6. Започна най-студеният месец за XX в. по английските земи. Животът спря да бъде нормален за хората там, като им отне ключови привилегии на ежедневието. Футболът бе една от тях.

Беше толкова студено, че върху река Темза организираха автомобилно шоу. Никакъв шанс да стане трагедия, ледът бе дебел и плътен.

По улиците на Лондон младежи се пързаляха на ски, хващайки се за автомобили, които пърпореха едва-едва по леда.

Изобщо - снежен купон, въпреки че всъщност никак не бе забавно.

Голямото замръзване, както е известна в английската история тази зима, удари жестоко и футбола.

Третият кръг на Купата на ФА е като голям религиозен празник за англичаните - тогава в надпреварата се включват елитните отбори, чакат се романтичните сблъсъци на Давид и Голиат, изненади, емоции, пише се история.

Е, на 5 януари 1963-а, когато трябваше да се изиграят двубоите от този рунд, имаше само три мача. Престън загуби у дома от Съндърланд с 1:4, Плимут падна с 1:5 на свой терен от Уест Бромич, а в Ливърпул Челси направи 2:2 с Транмиър.

На практика, само два тима бяха минали в четвърти кръг. Останалите 29 двубоя бяха отложени. Имаше и хумор, и шоу, разбира се.

На "Блумфийлд Роуд" в Блекпул звездите на местния тим Джими Армфийлд и Тони Уолтърс се пързаляха с кънки върху игрището, което си беше като ледена пързалка. За радост на пристигналите за мач фотографи - е, все пак стана снимка, нали!?

Само мачът Линкълн - Ковънтри бе отлаган 15 пъти през януари и февруари.

Клубовете опитваха всичко. Чарлтън нае някакъв датски снегорин, който трябваше да е последното чудо на техниката в зимни условия. Внесе го в страната, а после десетина клуба го наеха да опитат и те битка със снега.

Рексъм изсипа 80 тона пясък върху игрището си, за да може все пак с две седмици закъснение да приеме Ливърпул (0:3). "За първи път играем на плажа", изсмя се великият Бил Шенкли, водил гостите.

В Лестър някак успяха да пригодят терена за игра и биха Гримзби, а после в края на януари - и Ипсуич. Така "лисиците" стигнаха пети кръг, а още не бяха се изиграли повечето двубои от третия!

На 16 януари Тотнъм успя да получи разрешение да играе на заснежения "Уайт Харт Лейн" срещу Бърнли и се надяваше да отметне мача с класиране в следващия рунд. 0:3, като домакините толкова се изнервиха от играта върху ледената пързалка, че двама от тях бяха отстранени за сбиване в края.

Някои отбори решиха да избягат от бялата хватка, сковала Англия. Томи Дохърти заведе Челси в Малта за контрола, която отборът спечели, а времето бе прекрасно. Само че се наложи играчите и треньорите да останат пет дни повече там, защото британските летища бяха затворени в снежните бури.

Ковънтри, Манчестър Юнайтед и Уулвърхемптън пък отидоха в Ирландия, където - изненадващо или не - времето бе съвсем различно и меко.

Някои клубове дори предложиха мачовете просто да бъдат изместени в Дъблин и Корк, но... къде ти. Консервативната Футболна асоциация не искаше и да чуе.

Тя обаче влезе в положението на клубовете, които губеха много пари от липсата на мачове (съответно - приходи от билети) и им даде безлихвени заеми, за да поддържат финансовите си баланси за периода.

Букмейкърите бяха пред фалит. За два месеца се играха около 1/20 от двубоите, хората нямаше на какво да залагат. И за първи и последен път в историята бе организиран "Панел за резултати".

Нещо като лотария, в която известни футболисти като Том Фини, Томи Лоутън и Станли Матюс изтегляха резултати от мачовете, които са отложени - например Нортхемптън - Порт Вейл не може да се играе, но по телевизията го изтеглят с резултат 1:3. И заложилите на него печелят...

Изобщо - странни времена.

Страната бе изцяло скована, на места бяха прекъснати хранителните доставки и електричеството. Футболът спря, а Кралството му - родината на играта, бе вледенено.

Така третият кръг на Купата на ФА, насрочен за 5 януари, завършва на 11 март с двубоя Мидълзбро - Блекбърн (3:1).

Програмата на турнира, изготвена през есента на 1962-ра, определя Кръг №4 да се играе на 26 януари, Рунд №5 да е на 16 февруари, а на 9 март да са четвъртфиналите. Вместо това, последният тим, класирал се за 4-и кръг, стана ясен на 11 март.

След това започва серия от двубои през 72 часа, защото имат да се наваксват и доста срещи от първенствата на отделните дивизии.

Между 16 и 30 март се играят три кръга, за да се стигне до полуфиналите в края на април, изместени с 2 седмици. А финалът е на 25 май, само 21 дни след предварително насрочената дата - 4-ти същия месец. Направо си е поносимо малко закъснение с оглед на невероятните условия, при които Англия и футболът са принудени да изкарат началото на 1963-а.

Трофеят отива при Манчестър Юнайтед на Мат Бъзби, който играе 25 мача за 90 дни между 23 февруари и 25 май. След като преди това не е ритал топката в официален двубой между 26 декември и 23 февруари.

Тимът изиграва 19 двубоя в първенството и 6 за Купата на ФА (по някакво чудо няма преигравания в неговите срещи) и взима купата с 3:1 над Лестър. В първенството Юнайтед завършва 19-и и едва се спасява от изпадане.

Типичен сезон за онези години на английската игра - непредвидим и луд, без фаворити и аутсайдери.

Е, само малко по-студеничък.

0 коментара

Твоят коментар:

Close Обратно към статията