Последният английски шампион

Ако погледнем към годините преди създаването на Висшата лига, английският футбол ще ни изпълни с носталгия, а разликата ще е видима. Лъскавите стадиони бяха игрища с кални терени, а звездите с модерни прически и статут на световни икони от социалните мрежи - обикновени, потънали в кал гладиатори.

Разликата от двете страни на демаркационната линия, очертана през сезон 1992-93 г., е илюстрирана най-добре от последния шампион на старата Първа дивизия през месец май 1992-ра.

Лийдс Юнайтед, воден от Хауърд Уилкинсън, написа поредната, но за съжаление една от последните глави на романтичната непредвидимост в играта на Острова.

Все пак Блекбърн Роувърс и Лестър Сити се погрижиха да не е последна с титлите си през 1995-а и 2016-а.

Титлата на Лийдс обаче е паметна. Тя е спечелена с англичанин за мениджър на отбора, а това не се е случвало от тогава. Вече 25 години нито един треньор, роден в границите на страната, не е вдигал трофея.

И това не бива да учудва никого.

Тенденцията и в последните години преди Висшата лига бе шотландци да доминират играта в треньорския бизнес, сър Алекс Фъргюсън я продължи в новата ера, а чужденци като Венгер, Анчелоти и Моуриньо не оставят никаква надежда на английските мениджъри.

Всъщност, това е криза на професията за англичаните, доказано и несъмнено.

Онази титла на Лийдс е доказателство колко са променени времената. В последните пет мача шампионът взе 13 точки от 15 възможни, докато конкурентът Манчестър Юнайтед спечели само 4.

И така изпусна преднината си, а в решителния мач на Лийдс срещу Шефийлд Юнайтед бяха видяни толкова абсурдни голове, грешки на вратарите, защитниците и съдиите, че мачът се помни от всеки, освен феновете на тима на Уилкинсън, като куриозен.

Тимът на Уилкинсън, британски в основата си, но подкрепен от гения на Ерик Кантона, който има малка заслуга за титлата с головете си (само три), но променя настроението и манталитета във втората част на сезона.

Докато Юнайтед е нервен, преследван от кошмара на 25 години без първо място, Лийдс е еуфорично позитивен. Кантона пее с феновете, измисля стихчета, номера и на терена показва по някой от невероятните си фокуси, независимо, че записва само 6 мача като титуляр.

Уилкинсън влезе в историята през май 1992-ра - последната преди голямата промяна. Настана ерата на Висшата лига, а в нея английските мениджъри имат слабо влияние.

Те не просто не са печелили титлата. Не бяха дори близо до това да го сторят за 24 години ера на новата надпревара, превърнала английския футбол в глобално забавление, но и бизнес №1 в планетата на най-великата игра.

Изключението е Кевин Кийгън, изпуснал едно първо място през 1996-а с Нюкясъл. Но то потвърждава правилото, защото думата, която характеризира сезона на отбора му тогава е "наивност".

Нюкасъл води с 12 точки, преди да изпусне върха и да изостане на 4 зад Юнайтед.

Атакуващ футбол без мисъл за организация, затваряне на мачове и тактика. Красиво, но не и е ефктивно.