Приключенията на Лудия
Себастиан Абреу ще играе за 23-и клуб след 28-ия си трансфер и стана №1 в историята
На 40 години хората са улегнали и гледат на живота по нов начин.
Казват, че се заседяват повече време у дома, не обичат да сменят обстановката и да се адаптират към нови места... Така казват.
Питайте обаче Себастиан Абреу за това. Той е на 40, но си остава Лудия, когото цяла Южна Америка познава и харесва точно такъв.
В този регион футболът има токлова страстни и странни герои, че да сложиш пред името на когото и да е от тях El Loco (Лудия), няма да сбъркаш. Но този се откроява. Носи с гордост прякора от 20 години, от съвсем млад.
Локо Абреу счупи световния рекорд тази седмица, като в радиоинтервю в Рио де Жанейро обяви, че от 1 януари 2017-а ще играе за бразилския Бангу.
Това е 23-ия клуб в кариерата му, а отборите са в 9 различни страни. Трансферът е под №28 във футболния живот на Лудия, който продължава.
Ele voltou! O uruguaio Loco Abreu acertou com o #Bangu para o Carioca do próximo ano. pic.twitter.com/L8MHbaRZdm
— Vai e Vem do Futebol (@vaievem_futebol) 14 November 2016
ФИФА призна рекорда - 23 клуба за 21 години кариера.
Лудия е добре дошъл в Рио, където е идол на черно-бялата торсида на Ботафого. Знамена с лика му се веят на трибуните, а на стените край стадиона на този славен тим го рисуват, както навремето с треперещи ръце са го правили с Гаринча.
Не, Лудия Абреу не е достигнал Радостта на народа по голове, класа или титли с Ботафого. Просто където и да иде, нападателят от Уругвай наелектризира феновете и става техен любимец.
Уошингтон Себастиан Абреу Гало един ден ще напише книга и всеки, който обича футбола, трябва да я прочете. Защото точно любовта му към играта го доведе до рекорда. Както и лудостта в главата му, която така и не стихва.
Започва в Дефенсор в родината на 19, но първият му голям клуб е Насионал, с който печели две титли на Уругвай. Кръщават го Лудия, след като още на първото му дерби срещу Пенярол вкарва гол, а след мача води празненствата, качен върху напречната греда пред агитката.
И се започва пътешествието на този футболен номад.
Сан Лоренцо в Аржентина е първият му клуб извън родината, а след 43 мача заминава за Депортиво Ла Коруня, където се стяга отбор за шампион. Годината е 1998-а и Супер Депор на Ирурета преследва Барса и Реал в Испания.
Но Локо не се адаптира добре. Липсва му Южна Америка, което е често срещано явление при играчите от региона. Освен това му е трудно да свикне със стила, няма агресия и директен подход, той е най-силен във въздуха и когато трябва да пребори бранителя и да вкара.
За 6 години, в които е собственост на Депортиво, е преотстъпен 6 пъти - на Гремио в Бразилия, Текос, Крус Асул и Америка в Мексико, Сан Лоренцо в Аржентина и Насионал в Уругвай.
За този период става шампион на Испания (2000 г.) без да играе, вдига титлата в Буенос Айрес, както и в Монтевидео с Насионал. Два пъти е голмайстор на мексиканската лига.
За тези 6 години в Ла Коруня играе едва 15 пъти за тима.
През 2004-а се връща за постоянно в Насионал - клубът, който цели четири пъти го приютява в кариерата му. Година по-късно Пеп Гуардиола го кани в Дорадос, Мексико, за да играят заедно в последния сезон на халфа във футбола.
Малкият клуб няма амбиции за титли, но изгражда треньора Гуардиола под ръководството на ментора му Хуанма Лило. В автобиографията си наскоро Пеп отдели място и на Локо Абреу - "невероятен лидер в отборите си, с характер и дух, какъвто всеки играч трябва да има".
Уругваецът продължи из Мексико - Монтерей, Тигре, Сан Луис... Играе общо за 7 отбора в тази страна.
През 2007-а го привлича Ривер Плейт, за чиято фланелка мечтае от дете.
Там инчасите го идолизират, а той помага със 17 гола за титлата, като вкарва и на Бока.
Като дете си го е представял, сега се случва. На едно от знамената, висящо от трибуните на "Ел Монументал" във всеки мач, е нарисуван точно Абреу - идол на Ривер.
Но идва време отново да стяга багажа. На някои от местата в кариерата му изобщо не го е разопаковал. Толкова кратко се задържа.
Заминава за Бейтар, който го привлича с големи надежди да помогне за влизане в Шампионската лига през лятото на 2008-а, когато тимът е първенец на Израел. Но отпадане от Висла още в първия рунд спира Бейтар на прага на сблъсъци с Барселона, където Абреу можеше да се срещне със стария си приятел Пеп, току-що поел каталунците.
0 коментара