Приключенията на Лудия

Уругваецът си тръгва със скандал от Израел след едва пет мача (с три гола), обвинявайки съотборниците му, че не разбират какъв е смисълът на фланелката и емблемата. Клубът предпочита да се отърве от Лудия, а Ривер веднага си го връща.

Но този път нещата не потръгват и на полусезона е преотстъпен в Реал Сосиедад в Испания, който е изпаднал във втора лига.

Дебютира с хеттрик срещу лидера в Сегунда - Херес, като бързо се харесва на феновете на "Аноета". Те искат постояннен трансфер за нападателя след края на сезона, но... Идва оферта Арис (Солун). Настоява пред ръководството на Ривер, което държи правата му, да бъде продаден в Гърция.

Не успява да се наложи и играе само 8 мача през сезон 2009-2010 г., но нарича престоя си в Солун "вълшебен". Феновете го обожават, както е навсякъде в кариерата му.

Готви се за най-голямата си мечта - световно първенство с Уругвай, като се страхува да не остане извън състава ако не играе редовно в клубния тим.

Няма за какво да се притеснява. Оскар Табарес го вика и му дава роля на резерва-жокер в четири мача, като Локо Абреу вкарва решителната дузпа на четвъртфиналната драма срещу Гана. Копва топката в стил "Антонин Паненка", небрежно и напълно в унисон с прякора му - Лудия.

Връща се в родината с бронз от Мондиала.

И пак тръгва на път - този път към Рио, където Ботафого го представя, а лично клубната легенда Марио Загало му връчва фланелката.

Следва едва любовна история в черно и бяло, която е вероятно най-романтичната в тези луди рокенрол години на Абреу по терените.

Стига до титлата на Кампеонато Кариока, голмайстор на първенството и идол на торсидата. Моментите, заради които връзката му с феновете на Ботафого е толкова силна, са безбройни.

Да започнем с дебюта. Тимът му губи с 0:6 от Вашку да Гама, а Локо е заменен на почивката, толкова слабо играе. Обмисля да си замине още след този ден. Да не му е за първи път...?

Но нещата се променят две седмици по-късно с хеттрик срещу Ресенде, а месец по-късно отмъщава на Вашку с два гола на финала за Купата на Гунабара. Минава още месец и Локо Абрае вкарва в последните секунди срещу Фламенго, след което се мята в торсидата - получава дори контузия.

В същия сезон, по пътя към Кампеонато Кариока бележи пак в последната минута и победен гол срещу Сантос. Репутацията му на човека, който носи успехите в големите мачове, го издига в култ сред ултрасите на Ботафого.

Последната му лудост за този тим идва срещу Флуминензе в друг решителен мач. Ботафого губи с 1:2 и получава дузпа. Лудия взима топката и бие в стил "Паненка", като вратарят Диего Кавалиери спокойно си седи на мястото и лови. Провал.

Десет минути по-късно - пак дузпа за тима на Абреу. И той отново не дава на никого да се доближи до топката. И пак бие с "Паненка"! Колко трябва да си луд за това!? Вкарва - 2:2, а в края се преборва с отбраната, сваля топката в краката на съотборник, който носи победата.

С 63 гола за Ботафого става вторият най-добър реализатор-чужденец в историята на клуба. Но времето му изтича, след като на личния си уебсайт публикува писмо до феновете за различия с треньора Жоел Сантана и ръководството.

Все пак се е задържал 2 години в Ботафого, а това си е направо успех!

По средата на геройствата му с тима от Рио, вдига и титлата на Копа Америка 2011 с Уругвай. Най-големият успех в кариерата му идва на 35.

Подписва краткосрочен договор с Фигуерензе, който обаче изпада в края на сезон 2012 и го освобождава със... съобщение в twitter. Бесен, Ел Локо нарича клуба "глупав" и, странно или не, отново е подкрепен от феновете!

През 2013-а за малко е без отбор, вече на 37 години, но отново идва на помощ Насионал. Играе два сезона и вкарва 7 гола, преди аржентинският Росарио Сентрал да реши, че му трябва опитен нападател. Стяга куфарите - не може да живее без нови предизвикателства.

Изкарва сезон и половина в Росарио, преди да премине в еквадорския Аукас. След 10 мача там отново е на летището - заминава за Парагвай, за да подпише със Сол де Америка, но отново не успява да се наложи.

Мисли за отказване, преди да дойде интересно предложение - да подпише със Санта Текла в Ел Салвадор това лято (на снимката горе). С четири гола в 8 мача носи титлата, а през тази седмица обяви, че има нов отбор от януари.

Бангу ще е 23-ият клуб в кариерата му. Това е 28-ото му преминаване от един отбор в друг.

Връща се в Бразилия - една от деветте държави, в които е играл и палил искрата на феновете с лудостта си.

Уругвай, Аржентина, Бразилия, Парагвай, Ел Салвадор, Мексико Израел, Гърция и Испания - истински пътешественик, съвременен Колумб, но във футбола.

Луд човек, който и на 40 не иска да остави голямата си страст. След 292 гола за клубовете си и 26 за Уругвай, както и над 650 мача, Себастиан Абреу продължава това уникално пътешествие и на 40 години през 2017-а.

Не се обзалагайте, че Бангу ще е последният му клуб.

Просто е твърде рисковано.