Банкноти, кръв и кокаин - наркофутболът на Ескобар
Играта в Колумбия през 80-те години имаше златно поколение, титли на континента и ... смърт
По това време се появява и силен конкурент - Америка де Кали, напомпан с наркопарите на картела Кали - враг за Пабло и бизнеса му извън играта. Мигел Родригес Орехуела, глава на тази структура, лично нарежда да се изливат пари в Америка, за да се спре доминацията на Ескобар в колумбийския футбол.
Хосе Гача - Мексиканецът, друг голям играч на наркофронта, прибира под крилото си Милионариос от Богота и също гали егото си с крупни инвестиции във футбола. Така колумбийското първенство, пълно с наркодолари, става конкурентно и много силно.
Наркофутбол. Не че на феновете тогава им пука откъде идват парите, щом на терена играят страхотни футболисти.
Разказват се легенди за онези времена. Главният редактор на в. "Ел Темпо" тогава Кристиан Гонсалес е чул с ушите си история от устата на Хавиер Гавирия, братовчед и най-близък човек до Ескобар.
"Пабло и Мексиканецът си правят облози. Не им стигат мачовете на Милионариос и Атлетико Насионал. Говорят си за футбол, палят се и организират мачове на дриймтимовете си. Всеки си казва идеалните 11 от колумбийски играчи и такива от други страни в Южна Америка, пращаме самолети, плащаме им и правим мача."
Невероятно ли ви звучи? Знае се за няколко случая, в които за такива мачове и само за ден в Меделин пристигат звезди на Аржентина, Бразилия и Уругвай. Разбира се, всички отричат.
Рене Игита и Карлос Валдерама обаче открито признават участията си в документалния филм "Двамата Ескобар", сниман в края на 90-те в Колумбия. Защо се казва така ли?
Андрес Ескобар е централен защитник на Атлетико Насионал през 80-те, един от любимците на Пабло Ескобар. Същият този Андрес бе убит пред бар в квартала Ел Побладо четири дни след отпадането на Колумбия от световното в САЩ през 1994-а.
Задето си бе вкарал автогол, струвал на отбора отпадане от турнира, а на местния гангстер Сантяго Галон - много пари, изгубени заради залози на победа на колумбийците срещу Щатите.
Бодигардът на Галон - Умберто Кастро Муньос, призна убийството и отиде в затвора. Андрес нямаше да бъде застрелян, ако Пабло Ескобар бе още жив през 1994-а. Никой нямаше да посмее да стреля по един от любимците на най-силния човек в Колумбия, който винаги е подкрепял националния тим.
Но това е друга история, по-късна такава.
Да се върнем в 80-те, където Атлетико Насионал и Америка де Кали водят ожесточена битка за титли в Колумбия, а вече поглеждат и към Копа Либертадорес. Трофеят на шампион на Южна Америка никога не е падал в ръцете на тим от страната.
Войната - защото наркофутболното съперничество всъщност е точно това, превръща 1989-а в най-бляскавата и най-черна година в историята на колумбийския футбол.
В началото на този сезон Атлетико Насионал и Милионариос са в една група за Копа Либертадорес. Тимът от Богота е първи, този от Меделин - втори, и продължават заедно в елиминациите.
Там любимците на Ескобар (а той е на всеки мач в турнира през сезона) елиминират Расинг от Аржентина, за да се изправят пак срещу Милионариос на четвъртфинал.
За тези мачове се разказват легенди. Резултатите са 1:1 и 1:0 за отбора от Меделин, но остават подозрения, че Пабло и Мексиканецът може да са разрешили нещата предварително. Дали е така или не, Атлетико Насионал е на полуфинал, където го чака Данубио от Уругвай.
След 0:0 в първия мач като гост, пред очите на благодетеля и неговата свита, тимът от Меделин смазва съперника с 6:0 и стига финал за Копа Либертадорес.
На 31 май се случва чудото. Олимпия от Парагвай е спечелил първия финал с 2:0 и отборът на Ескобар изглежда обречен. Още повече, че Конфедерацията на Южна Америка нарежда реваншът да е в Богота, а не в Меделин - стадионът там няма задължителните поне 50 000 места за такъв мач.
Ескобар и Мексиканецът гледат двубоя заедно, по неофициални информации, въпреки че не са снимани на него от камери и фотоопарати.
2:0 и дузпи. Цели 18...
В луда драма Атлетико Насионал изпуска четири пъти, парагвайците - пет! Игита е големият герой, спасявайки четири дузпи, а сам вкарва своята. Победният удар от 11 метра нанася Леонел Алварес, споменатият по-горе възпитаник на игрищата от Меделин. Друг любимец на Пабло.
За първи път тим от Колумбия е шампион на континента.
Отваряме скоба - 2016-а донесе втората Копа Либертадорес за Атлетико Насионал, като ситуацията и реалностите в колумбийския футбол и клуба са съвсем различни.
0 коментара