Банкноти, кръв и кокаин - наркофутболът на Ескобар

През декември 1989-а обаче Меделин чака голямо събитие - мач за Междуконтиненталната купа срещу Милан, шампион на Европа.

За Токио се стягат да пътуват хиляди колумбийци, а в Южна Америка в онези години този мач има изключително значение, доста по-сериозно, отколкото за европейските отбори.

Но се случва така, че светът гледа на двубоя по начин, нямащ нищо общо с футбола.

На 15 ноември, месец преди световния финал, в Меделин е дербито на Атлетико Насионал срещу Америка от Кали. Гостите измъкват 2:2, а минута преди края страничният рефер Алваро Ортега отменя гол на домакините заради засада. На трибуните е Ескобар, който се чувства обиден, унизен и ограбен. И нарежда на Чоко - един от доверените си убийци...

Два часа след мача главният съдия Хесус Диас и Ортега слизат от такси пред хотела им в Меделин. Пресрещат ги двама въоръжени мъже. Диас е избутан настрани, а Ортега - прострелян с 18 куршума. Умира на място.

Два дни по-късно Диас, който е международен рефер и най-добрият арбитър на футбола в Колумбия по това време, се отказва от играта с писмо до ФИФА. Казва, че това не може да продъжава и посочва примери как е бил заплашван през годините.

Световната централа се събира на извънредна среща и препоръчва на колумбийската федерация да вземе мерки. Първенството е спряно още на 17 ноември и това е най-тъмната година на колумбийския футбол. Без мачове в следващите 10 месеца.

Друг рефер, който участва в лентата "Двамата Ескобар", разказва за онези години:

"Ако случайно някой съдия сбъркаше във вреда на Атлетико Насионал, веднага получаваше заплахи, и то за убийство. И семействата ни не бяха на сигурно място при влиянието на тези хора."

Уругвайският съдия Даниел Карделино признава през 1991-ва, че е приел подкуп от 20 000 долара, за да свири за тима от Меделин срещу Вашку да Гама в друг мач от Копа Либертадорес. С пистолет до главата... Не е имал избор, защото алтернативата е била смърт. Всички тези случаи рисуват картинката.

Но през ноември 1989-а Колумбия се тресе между това дали иска да гледа класен футбол и интересното си първенство, и възмущението от смъртта, кръвта и наркопарите, които го захранват.

Заглавията са в стил "Част от футбола умря"  (горе). 

В Италия настава скандал. Журналистът Маурицио Джуричи призовава Силвио Берлускони да оттегли Милан от финала. "Този мач не бива да се играе", зове статията му.

"Ще играем и ще победим, защото това ще е победа над тъмната страна на футбола", отвръща Берлускони.

Милан наистина бие в Токио, като Евани вкарва победния гол за 1:0 в 119-ата минута. В Италия обаче заглавията не са особено триумфални, четат се доста критики, че първенецът на Европа е влязъл на едно игрище с отбор, подхранван от кървавите долари на един международен престъпник.

Ескобар е убит през 1993-а и не доживява САЩ 94, където Колумбия отива като един от фаворитите за нещо голямо. Матурана, който води националния тим на първенството, си спомня, че играчите говорили за покойния наркобос нерядко по време на лагера в навечерието на Мондиала.

Все пак - поне половината от тях са минали през неговите игрища, клуба му и са взимали от парите, които той налива във футбола в страната. Съфамилникът му Ескобар, поискан от Милан след онзи финал за Междуконтиненталната купа, има фаталната съдба да си вкара автогол срещу Щатите. Той плати с живота си за него.

Братът на Чонто Ерера, друг футболист от Меделин в националния, загина в автомобилна катастрофа при доста странни обстоятелства. А Барабас Гомес, който бе брат на асистента на Матурана и трябваше да играе на световното, се отказа по лични причини да замине. Години по-късно призна, че е бил заплашен със смърт ако играе на Мондиала.

След смъртта на Пабло Ескобар разправите с криминален отенък в колумбийския футбол продължават, все пак Мексиканецът в Богата и Картела "Кали" все още са в играта. Смъртта на Андрес Ескобар след световното обаче има огромен отзвук по света, а и ефективно слага край на всичко.

С наркопарите си отива и "златната ера" на наркофутбола в страната.

Отборите потъват в мизерията, позната отпреди годините на наркопарите, а най-добрите играчи рано-рано излизат извън Колумбия, за да търсят реализация. И са далеч по-спокойни за себе си и близките.

Атлетико Насионал пак е шампион на Южна Америка. 27 години по-късно.

Без съмнителни мачове и съдии, които с опрян пистолет до челото трябва да взимат важни решения...