Денис Лоу: Играех футбол с едно око и не можех да ритна до вратата

- Играхте в един прочут мач - рекордното 3:9, с което Шотландия загуби от Англия през 1961-ва. Това ли е най-лошият ви ден на терена?

- 3:9? Не помня такъв мач.

- Мачът е през 1961 г., на "Уембли"...

- Щом казвате. Аз нямам спомен за такъв мач (прави гримаси и намига, очевидно се майтапи). Обичах да играя срещу Англия на "Уембли" и няколко пъти побеждавах там.

- А помните ли историята със съдията Жилбърт Полин, който се отказа от футбола след инцидент с вас?

- Да, помня го. Неприятна история, но човекът си носеше вина. По време на мача срещу Уест Бромич не можах да повярвам - реферът ми каза: "Не струваш толкова пари, момче.".

Напълно изгубих концентрация, та той е съдия, по дяволите! Работата му не е да оценява кой колко струва като футболист. След мача казах на Мат Бъзби и той подаде оплакване. Наказаха Полин, а той после спря да свири мачове.

- Имате ли гол с удар извън наказателното поле?

- Мисля, че не. Абсолютно съм сигурен, че нямам. Моята сила бе от 2-3 метра. От 5-6 най-много. Топките бяха твърде тежки за мен в онези години, а и често валеше, ставаха кални и още по-тежки. Боби Чарлтън риташе отдалеч, аз не можех. По дяволите, как да пратя топката във вратата от 20 метра, аз едва я докарвах до нея!

- Кой беше и остава любимият ви нападател?

- Джими Грийвс. Героите ми като дете бяха Пушкаш и Ди Стефано, но когато вече бях във футбола, се възхищавах на Грийвзи. Когато играех срещу неговите отбори, изпадах в паника щом топката отидеше в краката му. Имах усещането, че ще вкара отвсякъде.

- Съжалявате ли и днес, че пропуснахте финала за Купата на шампионите през 1968-а (Юнайтед - Бенфика 4:1)?

- Разбира се, това е най-големият мач. Играх във всички мачове до финала, когато се контузих. Дори не гледах мача, защото точно в същия ден ме оперираха и не бях излязъл напълно от упойката. Слушах края по радиото и имах смесени чувства. Съжалявах, че не съм на "Уембли", но пък отборът ни бе толкова силен, че си мислех - Е, догодина пак ще сме на финал. Но не се случи.

- Защо винаги играехте с дълъг ръкав?

- За да си бърша носа в него. Не е готино да си бършеш носа в ръката, нали?

- Заговарят ли ви и днес в Манчестър за онзи гол, който прати Юнайтед във Втора дивизия?

- Говоря за онзи мач често, да. Но не е вярно, че това попадение е пратило Юнайтед под чертата. Изпадането бе предрешено, а и в същия ден другите резултати означаваха, че и победа не стигаше на Юнайтед. Толкова по темата, следващият въпрос!

- Знаете ли, че Денис Бергкамп е кръстен от баща си именно на вас?

- Да, невероятно нали! И още нещо - веднъж се срещнахме в Амстердам на церемония, връчвах му награда. После пихме по бира и бе доста неловко и за двамата... Заговорихме се по темата все пак и - куриозно - неговото име е с две "н". Защото в Холандия Денис с едно "н" е женско име. Преди да размених шеги по темата обаче бе доста конфузно, признавам.

- Като анедкот се разказва, че след края на футболната кариера сте продавал килими...

- Не е анедкот, а самата истина.

Един приятел имаше бизнес с килими, аз имах пари и се включих. Но не продължи дълго, защото бях много слаб в това.

Когато не си роден за нещо...