Спомен за Гари

Да сложиш край на живота си на 42 години...

И то, когато го обичаш безкрайно и - поне за външния свят, излъчваш щастие от всяко действие и усмивка.

Гари Спийд си отиде точно преди 5 години, като се обеси в гаража на къщата си в една неделна сутрин.

Около 24 часа преди да го стори бе водил телефонен разговор с Роби Савидж, съотборник и приятел от уелския национален тим през годините. За планове, за семействата, за футбол...

"Защо? Защо? Защо?", бе единственият коментар на потъналия в скръб Савидж в часовете след шокиращата новина. Целият свят се питаше същото.

Тези дни се повдигна още малко от завесата около смъртта на един от най-обичаните и уважавани мъже в английския футбол. Мъж - точно на място за него.

Гари е бил част от юношески тим, воден от педофила Бари Бенел, чиито стотици жертви излизат от няколко дни от анонимност и разказват смразяващи истории, променили завинаги живота им.

Бащата на Спийд - Роджър, потвърди, че синът му също е оставал в къщата на Бари в онези години, но "е бил твърде разумен и зрял, за да бъде жертва на треньора-педофил".

Никога няма да разберем какво се е случило тогава. Но за тайната на Гари се говори много в тези пет години.

Сестра му намекна, че той е крил дълбоко в себе си депресията, като никога не е позволил тя да се отрази на отношенията му с любимите хора, на футбола, на работата му...

Спийд бе винаги на линия, винаги готов да поеме отговорност на терена и извън него. Лидер, шампион, пример за професионален играч.

В последното му интервю пред неговия приятел - репортер Анди Митън в хотел в Кардиф преди една контрола на Уелс, тогавашният селекционер на националния тим казва:

"Има само едно нещо, без което не мога да си представя живота - синовете ми Томи и Еди. Това е най-важното."

Двамата са вече големи - на 19 и 17 години. Играят футбол като татко си. Но не това е ключовото.

Митън описва срещата си с Гари за онова интервю, седмици преди смъртта му, така:

"Той влезе в стаята в хотела с уверена крачка, както винаги. Усмихнат широко, излъчваш сила, красив и горд от това, че е мениджър на Уелс. Разказа ми как този отбор има огромно бъдеще, как се работи върху всеки детайл, как играчите са страшно ентусиазирани и мотивирани. Как Гарет Бейл ще стане един от тримата топ играчи в света съвсем скоро, ще се превърне в лидера на генерацията..."

Спийд не е мислил да слага край на живота си в онзи ден, със сигурност. Нито в минутите, в които е говорил по телефона с Роби Савидж ден, преди да...

Споменът който остави, освен мистерията за причините около смъртта му, е ярък.

Миналата неделя Лийдс и Нюкасъл играха мач от Чемпиъншип помежду си, а на "Елънд Роуд" над 40 000 склониха глави в памет на Гари. И двата клуба го имат за своя легенда - любимец на феновете и в Йоркшир, и на Север.

Както и във всеки от останалите клубове, чиято фланелка е обличал с гордост и отговорност - Евертън, Болтън, Шефийлд Юнайтед.

Беше един от онези играчи, които няма как да те накарат да псуваш и ругаеш, независимо, че напада срещу твоя отбор. Честен, смел и твърд в единоборствата, непримирим и винаги активен пред вратата, въпреки позицията на полузащитник, а не нападател.

Джентълмен, който не обичаше да губи, но знаеше как да го прави с чест.

Човек, когото мнозина се гордеят да наричат "приятел". Историята на деня, преди смъртта му, е описана и от още един от тези хора. Дан Уокър, водещ на предаването Футбол фокус по BBC, разказва:

"Гари бе гост на предаването в събота и си говорихме за много неща. Познавахме се от дълги години. Беше в добра форма, концентриран, позитивен, усмихнат.

После близо 2 часа си говори с другите анализатори, които бяха се събрали в сградата - Гулит, Линекер и останалите. След това с Алън Шиърър, негов приятел, отидоха да гледат Нюкасъл срещу Манчестър Юнайтед на "Олд Трафорд", а после Гари се е прибрал у дома в Хънтингтън, Чешър.

Не е било по-късно от 7 ч вечерта в събота, тъй като мястото е на около час с кола от Манчестър."

Нормален ден в живота на Гари Спийд - футбол, приятели, пътуване из страната, телевизионно участие. Недоизказани остават слуховете, че съботната вечер е завършила със скандал у дома със съпругата му Луис, която е намерила тялото му в неделя сутринта и е съобщила в полицията.

Самата тя две години по-късно в единствената си медийна изява по темата призна, че бракът им е имал своите нервни моменти, но "нищо извън рамките на нормалното за дълга връзка".

И мистерията остава. Психолози твърдят, че стресът от мениджърската работа в Уелс е отключил депресия у Спийд. Но за да я има, трябват и още фактори - а те не са налице, поне не и в публичния образ, който имаше около него.

Това е личната страна на нещата. Другата, която ние всички искаме да запомним и почитаме, е Гари Спийд, който на терена и извън него остава легенда на футбола.

Онзи, който влизаше смело във всяко единоборство, никога не симулира или излъга на игрището, а когато пое родината си сложи основите на най-успешния уелски тим от половин век насам.

Типичният футболист от една изчезваща династия в английската игра.

Животът му свърши твърде рано.

Споменът за него обаче остава.