Хроника на оцеляването

Всичко започна с катастрофата. Не, не тази, която паралиризира света на футбола.

На път за летището в Сао Пауло, репортерът на радио "Класико" Рафаел Хензел видя от автомобила жестока катастрофа. Снима я и пусна фотосите в профила си във facebook.

"Много тежък удар, казаха ни, че има сериозно ранени, да се молим да оцелеят", написа журналистът, който от десетилетие отразява Чапекоензе, но предава за радиото и мачове на други отбори.

"Дано не е лоша поличба", пише в коментар отдолу. Часът е около 16 следобед българско време в понеделник, 180 минути преди експедицията на Чапе да потегли от Сао Пауло през Боливия към Меделин.

В профила му в деня на заминаването за Меделин може да се усети вълнението, въпреки че опитът на човек, видял какво ли не във футбола, също е осезаем.

Все пак - инфографиката-афиш на радиото за първия финал за Копа Судамерикана, както и фотоси от самата аерогара, включително на багажа на отбора, готов за качване в самолета...

Рафа Хензел се готви за едно от големите приключения, с които професията го е сблъсквала - романтичния финал на малкия романтичен клуб.

Рафа се снима и с колегата си от радиото - с когото три дни по-рано отразяват празненствата на Палмейрас с титлата след последния мач от първенството срещу ... Чапекоензе.

Момчето се казва Ренан Анолин и е асистент на "тежката артилерия", която е Хензел (горе, Рафа е вдясно). И той се качва на самолета за Меделин...

Преди да се качи на борда, Рафа прави едно последно интервю - аудио за радиото, видео за facebook профила му, много популярен и следен от феновете.

То е с Елио Ермито Сампиен - Нето, бранител, който попада в групата, въпреки че има проблеми с травма.

Видеото се появява в социалната мрежа около 20 ч наше време в понеделник.

Идва и последната снимка: Как футболисти прибират ръчния си багаж в отсека над седалките, вече в самолета.

Не е с добро качество, но над нея с главни букви (явно Рафа наистина се вълнува) пише: "Екипът на "Класико Оесте" тръгва за Меделин! През Боливия към финала!".

Това е последният кадър. Под него коментарите вече са хиляди, защото няколко часа по-късно момчетата, които оставят багажа си, вече ги няма.

Рафаел Хензел е в болницата "Дон Кихот" в Ла Унион, на няколко километра от Меделин. Днес вероятно ще бъде преместен в по-голяма клиника, защото му предстоят операции. Но е жив. Той оцелява единствен от 22-мата журналисти, пътували с Чапекоензе за Меделин.

Катастрофата преди летището в Сао Пауло се оказва лоша поличба...

Историята на оцеляването му тепърва ще бъде разказвана.

Но двама герои - истински, не от холивудски сценарий, разказват потресаващи подробности от спасителната операция в гората на Серо Гордо, планинската местност край Ла Унион, където се е разбил самолетът на Чапе.

Когато чува по радиото горещата новина, Сантяго Кампусано, който живее съвсем близо, в покрайнините на града, пали своята стара камионетка "Мазда" и тръгва без да се замисли. Там има хора, трябва да помогне!

Върви в тъмното, ориентирайки се по пламъците и откъслечни викове. Разказва историята пред колумбийския в. "Ел Тиемпо".

"Срещнах още няколко човека, които се лутаха и бързаха към самолета, вече се чуваха и колите на пожарната. Намерихме един човек, който лежеше и стенеше (оказва се Алан Рушел, бранителят на отбора, изхвърлен далеч от машината по необясним начин).

Пита ме само: Къде са приятелите ми. Веднага го занесохме до пътя над гората, там вече имаше линейки. И се върнахме..."
Нататък разказът е на Вилфер. Един от пожарникарите, стигнал първи до самолета.

"Не можехме изобщо да се доближим. Калта бе до коленете, а останките и пушекът пречеха. За 16 години в тази професия съм виждал какво ли не...

Е, това бе най-лошото нещо, което очите ми са виждали. Смазани хора, остатъци от тела, само мъртви...

Приближавах се до следващия с надежда, но... всички бяха мъртви."

Не всички. Оцеляват шестима от първоначалния ужасен удар.

Вратарите на отбора Данило Падиля и Жаксон Фолман са извадени, като Данило стига до болницата бързо, но е с много тежки фрактури и кръвоизливи.

Успява да се обади дори на съпругата си от телефон, даден от медицинско лице. Сигурно е казал "Жив съм", едва ли е имал сили за повече. След 2 часа умира в болницата.

Алан е с тежки наранявания по лицето и краката, както и с фрактури по гръбнака, предстоят му няколко операции. Но е в стабилно състояние. Не се знае само дали ще успее да възстанови напълно двигателната система.

Жаксон също почти сигурно е вън от опасност, след като бе ампутиран десния му крак, напълно смазан от удара.

Третият оцелял футболист - Нето, същият Нето, който даде интервюто пред Рафа Хензел на летището в Сао Пауло, е спасен буквално по Божие провидение. Затрупан с врата от самолета, но тя е играла ролята на щит и е спасила живота му.

Стюардесата Химена Суарес Отербург, на 27 години е боливийка. Тя е в самолета като част от екипажа, който обслужва полета от Боливия до Меделин. "Това е чудо, благодаря ти Господи", написа сестра и в социалните мрежи. Момичето е с множество счупвания, но все пак - жива.

25-годишният Ервин Тумири, един от пилотите в кабината, също е оцелял. Той е последният изваден от останките на напълно разрушения самолет. Дошъл е в съзнание час по-късно в болницата, но е в критично състояние все още.

И накрая - Хензел, същият Рафа Хензел. На 43 години, видял всичко в журналистиката и пътувал къде ли не да отразява мачове и събития, радиокоментаторът засега печели "най-важния си мач". Оцеля.

Състоянието му е тежко, но дори фактът, че не е един от тези 71 спътници, които бяха прибрани в белите чували на колумбийските спасителни служби още при пристигането им на мястото на инцидента, вече е победа.

Останалите не успяха. 19 футболисти, треньорите им, ръководители на отбора, журналисти...

Кметът на града Чапеко също трябваше да е на самолета, но важни дела го задържаха в кабинета му и пропускаше финала. Сигурно го е било яд, като всеки бразилец...

А синът на треньора Кайо Жуниор - Матеус Сароли, има своята собствена невероятна, но истинска история на оцеляването.

Той забравил паспорта си у дома и не се качил на самолета в Сао Пауло.

Татко му, вероятно ядосан от това в онзи момент, обаче бе на борда на машината, която не успя да долети до Меделин.