Автоголът, който почерни живота на Негро

Бившият бранител на Лацио живее с кошмара, за който не носи никаква вина

Sportinglife
Sportinglife 18:15 ч., 07 Дек 2016
0
3557

Напишете името на Паоло Негро в google и можем да ви кажем прецизно какви ще са първите резултати от търсенето ви.

Един от тях ще ви прати във facebook страница с палавото заглавие 'Autogol di Paolo Negro' - ясно ви е какво значи. Да, това е моментът, който никога няма да бъде забравен. Тифозите на Рома няма да го позволят.

От такова тесто са замесени дерби мачовете във футбола, че подправката, за да станат на вкусна пица, е фолклорът около тях. Бъзикът, шегата, подмятането, култовите фигури, герои и антигерои. Някаква случка, някой случаен удар, попаднал в сглобката на гредите и в мрежата, един жест или дума - а се помни десетилетия.

Е, и автоголът на Негро ще остане завинаги във фолклора на Рим, защото градът е вманиачен на тема футбол, а Лацио - Рома е молитвеникът на тези дълбоко религиозни тифози.

Страничката във facebook не е активна от известно време, очевидно занемарена. Последната публикация в нея е от 16 април 2014-а. Това е рожденият ден на Паоло Негро, а думите са: "Честит празник, голмайсторе!". Разбира се, пожеланието е майтап от фенове на Рома.

От онзи 17 декември 2000-а година изминаха доста дни, седмици, месеци и дербита между Лацио и Рома.

Случиха се какви ли не събития, победи, загуби... Успехът прелиташе от небесносиньото до кехлибареното и вишненочервеното, сменяше настроенията в двата лагера.

Но автоголът на Негро остава непреходен белег на този мач, разделящ Вечния град.

Бранителят с брадичката се превърна в нещо като сатирична икона на двубоя. Днес е на 44 години, треньор, не играе и е далеч от Рим, но... Животът му завинаги е белязан от един миг, в който той дори не носеше никаква вина за случилото се.

Негро е от Виченца, не е кореняк римлянин. В Бреша решиха, че не става за нападател и го преквалифицираха в отбрана. В Болоня, където премина през 1990-а, вече си беше типичен централен защитник.

През лятото на 1993-а Лацио го взе точно като такъв, вече доказан в младежкия национален тим на Италия, а и с капацитет да играе на двата фланга на отбраната, не само в средата.

Годините му в Лацио са славни, минаха на един дъх и спечели много отличия.

Бе част от шампионския отбор, вдигнал едва второто скудето на клуба през 2000 г., Купата на Италия, КНК... Стана национал, бе основна фигура в клуба си, редом до Верон, Неста, Недвед, Станкович, Манчини и Бокшич.

Негро отиде млад в Лацио - само на 21. Заобича фланелката и емблемата, като и до днес нарича себе си с гордост лациал. Тифозите усетиха това и му отвръщаха с респект и любов.

През септември 2000 г. Лацио имаше тежки дни, защото спечеленото същото лято скудето вече бе забравено. Сезонът не вървеше според очакванията и още по-лошо: основен претендент за титлата се очерта да е Рома. Няма по-неприятно усещане да ти вземе златото точно врагът, който дели с теб градската чест.

Дербито на столицата на 17 декември се очертаваше повратен момент в сезона. Рома водеше в класирането, а Лацио бе едва четвърти, на цели 7 т. зад лидера. Ювентус и Аталанта бяха между тях.

Загуба на сблъсъка щеше да значи реална абдикация на шампиона от титлата. Нищо, че още не бе преполовено първенството.

Мачът не блестеше, като изключим един изумителен момент, в който Кафу се подигра с Недвед, прехвърляйки топката два пъти поред над главата му на фланга. "Сомбреро", кръсти финтовете му "Гадзета дело спорт" на следващия ден в един от малкото абзаци за мача, посветен на нещо различно от това, което се случи в 70-ата минута.

Същият Кафу центрира отдясно, а Кристиано Дзанети нахлу на задната греда и стреля с глава. Вратарят Перуци спаси удара, а топката отиде в Неста, който я изчисти инстинктивно настрани... Там обаче седеше Негро, застанал до гредата, на помощ, за да покрие евентуалния удар на Дзанети, ако той премине вратаря.

Топката удари Паоло и влетя в мрежата. Той бе толкова близо, когато Неста шутира, че нямаше никакъв шанс да реагира и да се отмести.

Три сектора млъкнаха смразени. Този отсреща, Курва суд, Южната трибуна, изригна мощно - 1:0 за Рома!

Времето спря. Негро се превърна в легендарна фигура по начин, който едва ли някой би пожелал и на най-лошия си враг. Светът на футбола и телевизионните оператори и режисьори са еднакво жестоки в такиа мигове: камерите не сваляха очи от Паоло, който изглеждаше съсипан. Не на фокус, наоколо тичаха хаотично и с размахани ръце от радост играчите на Рома.

Лацио опита поне да изравни. Не стана. Адът се отвори и погълна Негро. Символично за името му, това бе черен ден в живота му.

Най-черният.

Футболните запалянковци също са безпощадно жестоки, а уменията им да натрият сол в раните са впечатляващи.

"Canteremo tutti insieme Paolo Negro gol, Negro gol, Negro gol, Paolo Negro gol!", запя Курва суд. Ще рече: "Нека всички да възпеем този гол на Негро."

От този ден животът на Паоло не е същият. В Рим ако сбъркаш в дербито си дамгосан за десетилетия, а противниковите фенове не те оставят да забравиш. Всяка година на 17 декември и на рождения си ден Негро получава картички от тифози на Рома. Все по-оригинални (от тяхна гледна точка) и гадни (от негова).

"Благодарим, голмайсторе".

"Завинаги един от нас", подплътена с емблема на Рома.

"Неста, пази отблизо Негро".

Ето такива картички.

Интернет е пълен с шеги, gif-подигравки и всякакви унижения от романистите.

В края на същия сезон Лацио изостана на 6 т. от Рома, който стана шампион. С други думи - ако бе спечелил онова дерби, тимът на Негро нямаше да позволи на врага да вземе титлата. Най-малкото, Юве щеше да е пред Рома, а вероятно - и Лацио.

Бранителят напусна Рим през 2004-а, отиде в Сиена, а три години по-късно се отказа. Днес е треньор на младежите във втородивизионния Латина, често говори пред тв канала на Лацио, когато е в столицата ходи и на мачове. Не крие, че сърцето му е небесносиньо.

Както и не крие, че всеки път, когато е на "Олимпико", черни облаци минават над главата и очите му. Никой никога няма да го остави да забрави 17 декември 2000-а.

С един гол в дербито си безсмъртен и ставаш идол за своите. С автогол, който значи толкова много, също си незабравим.

Но кой би желал да е незабравим по този начин?

0 коментара

Твоят коментар:

Close Обратно към статията