Магьосникът, който покани Оливер Кан на танц

Джей Джей Окоча беше толкова добър, че казвахме името му по два пъти

Sportinglife
Sportinglife 11:00 ч., 14 Дек 2016
0
17758

Феновете обаче нехаеха. Те се забавляваха, защото такъв играч гледаш веднъж на няколко десетилетия.

Далеч преди това да открият запалянковците на Болтън, го разбраха тези на Айнтрахт, които и до днес на халба бира ще ви разкажат за онази вечер, в която Джей Джей покани на един танц не кого да е, а суровия и мрачен Титан - Оливер Кан.

Във Франкфурт през август 1993-а домакините приеха Карлсруе, а на вратата на гостите бе този огромен тип, вече изградил репутация на страховит страж, с когото шега не бива.

Така ли?

Три минути преди края Айнтрахт води с 2:1 и се е прибрал в своята половина да пази аванса си. Но тръгва контраатака и Уве Байн получава топката срещу Кан, но леко встрани от вратата и срещу излезлия да го посрещне гигант. Връща топката на резервата Окоча, който е в по-добра позиция и трябва да стреля.

И тук стигаме пак до двете паралелни футболни вселени.

В нашата той би стрелял към вратата и вероятно би вкарал, въпреки че бранителите на гостите са се наредили като жива стена пред мрежата.

В неговата, на Джей Джей, започва танц. Финт с тяло, Кан лети надясно. Ново замахване, Оли отива наляво.

След това дрибъл към точката на дузпа, замахвания и защитници, които правят стойки, опитват с ръце и крака да спрат удар, който така и не идва. Накрая - неочакван шут с левачката.

Тримата бранители, които опитват да спрат този изумителен футболен танц, не са случайни имена. Славен Билич. Йенс Новотни. Мани Бендер и Волфганг Ролф. Трима немски национали в по-късен етап от кариерата им, както и капитан на Хърватия...

Голът на Окоча бе признат за номер едно на 1993-а в Бундеслигата. Феновете през 2010-а гласуваха за него и като най-красив на последните 2 десетилетия.

"Няколко пъти му изкрещях да стреля, феновете също бяха на тръни... Но това е Джей Джей. Той си играе свободен футбол, негов си футбол.", коментира след онзи мач Клаус Топмьолер, треньорът на Айнтрахт.

Година по-късно, на осминафинала на Мондиал 1994, нигерийският магьосник се подиграваше с изключителни защитници като Антонио Бенариво и Паоло Малдини, а нервите на Дино Баджо не издържаха при поредния финт и той получи жълт картон за нарушение срещу Окоча.

Светът пак се раздели на две - от "изумителен техничар и майстор" до "ненужни трикове без полза за отбора".

След олимпийското злато в Атланта най-яркият от нигерийските суперорли отиде край Босфора. Фенербахче го привлече, а турските запалянковци паднаха в краката му. Спечели ги с техниката си, с головете си, с това, че прие бързо местно гражданство и дори адаптира име - Мухамет Явуз, както повелява местното законодателство. На терена правеше чудеса.

Намеси се Пари Сен Жермен, платил през 1998-а над 18 милиона долара за гениалната десетка.

Периодът на Джей Джей в ПСЖ е вероятно най-паметен, защото там два сезона той игра с Роналдиньо, един още слабичък като физика, но изключително надарен с техника бразилец. Показа му всичко по пътя на това как от дриблиращия талант се стига до професионалния играч, който превръща магическата техника в силно оръжие на най-високо ниво.

Рони и до днес твърди, че му е благодарен, както Меси по-късно благодари на самия Роналдиньо, че му е бил ментор в първите години в Барса.

Гениите трябва да си помагат, нали?

Париж го показа на света в целия му блясък.

Но аурата му на идол се роди в Болтън, един малък отбор от малък работнически град край Манчестър. В него отдавна бяха загубили надежда да видят световна звезда, но през лятото на 2002-ра изведнъж получиха две наведнъж - Окоча и Юри Джоркаеф.

Джей Джей бързо се адаптира към футбола в Англия, защото физически той бе изключителен. Едно от най-големите му постижения, наред с титлите, головете, хвалбите, е това, че Пол Скоулс го нареди сред тримата най-трудни съперници на терена, които е срещал.

Скоулс, Кийн, Джерард, Лампард - всички те имаха проблеми с този мощен тип, който им дърпаше топката, премяташе я над главите им, заобикаляше ги...

Денис Бергкамп, човек сам извикал възхита у немалко противници, каза за него: "Всяко негово докосване е обмислено. Удар, пас, финт. Не прави нищо самоцелно.".

Вижте онзи гол срещу Вила. Вижте и попадението срещу Кан. Те не са просто заигравка или шоу. Нали топката е във вратата?

По това време, в средата на първото десетилетие от новия век, Висшата лига бе вече бляскавото лице на футбола. Светът я гледаше с ококорени очи, а Окоча, макар и не в топ отбор, правеше магии.

Последната от тях бе да помогне на Хъл Сити през лятото на 2008-а да стигне до Висшата лига за първи път в историята си. След това се отказа.

Днес е кандидат за президент на нигерийската федерация, футболен агент и посланик на Катарското кралско семейство из стадиони по света. Игра за кратко в тази страна и бе едно от лицата, помогнали за спечелването на домакинството на Мондиал 2022.

Да, той беше едно от красивите лица на футбола. През март 2004-а Пеле го нареди сред 125-те най-велики играчи в историята, които селектира по желание на ФИФА.

Джей Джей - казваме го два пъти... Толкова добър беше.

0 коментара

Твоят коментар:

Close Обратно към статията