Цветният клоун-крал на НБА

"Не съм специалист по времето. Нито по рака. Нито пък съм експерт по въпросите на живота. Не знам колко ми остана, но знам как да го изживея.

Аз съм едно обикновено дете от Илинойс, от градчето Батавия.

Израснах край бейзболния отбор Чикаго Къбс, заобичах спорта и го превърнах в своя кариера. Нито един ден през тези години не усещах това като работа. Това бе удоволствие за мен.

Ще продължа да се боря и ще изсмуча всеки миг, който ми остава".

Крейг Сейгър, 16 юли 2016 г.

Каза го, когато получи награда за битката си и благотворителната дейност, с която помага на други в битката им със страшната болест. Онази, която започва с "р" и на следващата буква ужасът вече те е обхванал.

Крейг Сейгър си отиде на 15 декември след двегодишна битка с левкемията - остра форма, диагнозата за която чу през 2014-а. Няма вече да задава въпросите си на баскетболното игрище между скърцащите кецове на Къри, Леброн и останалите.

Няма да спира огромния питчър на Къбс, за да му зададе въпроси за поредния провал в плейофите на бейзболната лига. Няма да гледаме шарените костюми, които събеседниците му често иронизираха.

НБА, спортът зад Океана, а и светът го почетоха - защото човекът е епоха в отразяването на баскетбол с цветността и различността си. Както и пример за това да превърнеш любовта си в своя ежедневна работа.

А за последните 18 месеца стана и символ на битката с далеч по-силен противник, която водиш с усмивка, хумор и без да се плашиш от ударите.

Последният бе фатален и Сейгър угасна на 65 години, оставяйки пет деца и поне пет милиона спомени.

"Да кажем, че той беше добър професионалист, е малко. Но той бе още по-добър човек, отколкото журналист. Той обичаше хората, обожаваше играта, бе съставна част от нея. Възхищавам се на куража му да живее всеки ден като че е последен, както го правеше в последните месеци."

Думите са на Грег Попович, треньорът на Сан Антонио, с когото Сегър имаше десетки пререкания през годините. "Приятелят-враг", както го нарича в книгата си покойният колоритен крал на отразяването на НБА.

Колоритен е точната дума. Защото идва от colour, а това в английския език значи "цвят". Костюмите на Крейг Сейгър - ето това бе запазената марка, по която светът не можеше да го сбърка.

На петна, детелини, кръгове, в три-четири разцветки едновременно, саката му бяха изумителни с разнообразието и крещящите си багри. Гардеробът му съдържа над 150 костюма, още два пъти по толкова ризи и вратовръзки, като само две от саката са с матов, тъмен цвят.

"Да не съм тръгнал на погребение", казва на изумените си шефове през 1980-а, когато за първи път отразява наживо и от метър край страничната линия баскетболните плейофи за CNN.

После става профилиран репортер от мястото на събитието - разбирай игрище, скамейки на треньори, съблекални. Компанията на Тед Търнър създаде TNT Sports Network, а хора като Сейгър я направиха култово място за гледане на спорт в Щатите.

"Просто трябва да изгориш този костюм, човече", каза му веднъж Кевин Гарнет.

Стив Неш пък извади кърпичката в особено ярки цветове от джобчето на сакото му и си избърса (естествено на шега) носа с нея.

Какви ли не майтапи е понасял. Но винаги с усмивка, винаги с реплика, с която да излезе от положението като победител.

През лятото на 2016-а Тед Търнър му позволи да отразява шестия мач от финалите на НБА, въпреки че бе в период на тежка химиотерапия. Леброн Джеймс го спомена седмица по-късно в прочутата си реч пред кметството в Кливлънд след спечелената титла.

Посочи го като пример за това как не бива да се отказваш никога.

"Сбогом, приятел", написа в twitter Чарлз Баркли, който е автор и на въведението в автобиографията на Сейгър, излязла преди месеци. Един от малкото хора, които Чарлз прие сред приятелите си.

Шакийл О`Нийл го наричаше "Кенеди", защото ръководил всичко в работата си с лекота и хората го следвали. Шак се познаваше отлично с Крейг, тъй като бе част от екипа на TNT, след като спря да играе.

В деня на новината за смъртта му мачовете в НБА бяха тъжна гледка. Играчите се оглеждаха, да го видят край страничната линия. Да се присмеят на някое от ужасните му сака.

Голдън Стейт остави на седалките в залата си 8000 тишърти с анимиран Крейг Сейгър в едно култово синьо-жълто сако.

Е, няма го вече да разсмива зрителите и и събеседниците си с модните катастрофи, които обличаше. Ще липсва - той и спортът бяха създадени един за друг.

Със сигурност в алманасите на американските спортове един ден ще бъде вписано името му като пример за отразяване наживо на мачове.

А сравнението "ярък като Крейг Сейгър" може да влезе в някой Харвардски речник.

Би трябвало. Човекът го заслужи.