Магьосникът, който занесе "Златната топка" във фавелата

Този град и този клуб е сякаш място, създадено за бразилските гении. Роналдо година по-рано минава през Барса и изглежда, сякаш цял живот е бил там. Ромарио по-рано...  Ривалдо става третото "Р" от Бразилия, което през 90-те възпламенява "Камп ноу".

В първия му сезон Барса прави дубъл с титлата и купата, а недохраненият някога гений бележи 19 пъти. Нещо повече. Добавя и 13 асистенции.

Мондиал 1998 донася разочарование. Ривалдо играе блестящо, вкарва три гола, но... финалът е загубен от Франция с 0:3 при мистериозни обстоятелства, обгърнали здравословното състояние на Феномена Роналдо за мача в Париж.

Година по-късно всичко е както трябва. 1999-а носи нова титла на Барселона, а Бразилия защитава златото си на Копа Америка, като Ривалдо е играч №1 на турнира. В края на годината получава "Златната топка" и "Златен онз" от ФИФА - най-добър в Европа и света.

Първата работа е да занесе "Златната топка" при корените си. Във фавелата Енкрусиляда, която се е променила страшно много за 27 години от неговото раждане, но не достатъчно, за да бъде наречена "готин квартал за живеене". Ривалдо посвещава най-важния индивидуален приз във футбола на татко си и хората, които са му повярвали - за него това са треньорите в Моги Мирим, а не в Паулистано и Санта Крус, които са го отхвърлили като "мършав".

Магиите му продължават. През 2002-ра той и неговият "убиец-партньор" Роналдо продължават да тероризират света на Мондиала в Япония и Корея. Титла за Бразилия.

На това световно обаче идва и моментът, който добавя горчив привкус към цялата иначе брилянтна кариера на фамозния левичар.

В мача с Турция от груповата фаза бразилците водеха с 2:1 малко преди края. Ривалдо бавно се тътреше да бие поредния корнер, а топката бе ритната към него от Хакан Юнсал, видимо ядосан от бавенето на времето. Неособено силно, нито пък опасно за здравето му. Удари го по крака, някъде под коляното. Десетката рухна и се хвана за лицето - гротескно. Реферът обаче "се хвана" и изгони турчина! Светът се възмути, а ФИФА глоби Ривалдо за симулацията му.

Извън този момент трите "Р" - Ривалдо, Роналдо и Роналдиньо, бяха блестящи на Мондиала и Бразилия не можеше да бъде удържана.

Нататък кариерата му тръгна по нормалния път за един 30-годишен футболист - плавно надолу, въпреки че стана европейски шампион с Милан през 2003-а. Принуден да гледа финала от трибуните, самият бразилец не се гордее особено с медала си от този турнир.

Игра в Олимпиакос и АЕК в Гърция, където трофеите, парите и скандалът го съпътстваха, някъде под водопада от обожание и омраза на лудите фенове в Атина. Три пъти взе титлата с Олимпиакос, а за заплатата, премиите и личните му привилегии, осигурени от боса Кокалис, се разправят легенди. Затова и е странно, че след трансфера в АЕК направи...

Това е една особена история. С новия си тим се устреми към титлата и прекратяване на доминацията на Олимпиакос. Четири кръга преди края Ривалдо и компания разбиха лидера с 4:0 и бразилецът показа предизвикателно четири пръста пред камерата след мача.

Което не се прие добре - меко казано, от ултрасите на Олимпиакос, а и президента на клуба.

Дни по-късно Лигата присъди три точки на колоса от Пирея за един мач далеч по-рано през сезона, загубен иначе с 0:1 от Аполон Каламария. Така отборът на Кокалис се върна на върха и стана шампион с 2 т. пред АЕК.

"Отбор, който не е достатъчно добър на терена, не заслужава да е шампион. Ако титлата на АЕК бъде отнета, напускам Гърция завинаги", изригна Ривалдо. И си тръгна.

Отиде в Буньодкор от Узбекистан, една напълно непозната футболна дестинация. Направи го срещу 5,1 милиона евро на година (3-годишен контракт). В Бразилия злобно пишеха, че Ривалдо е алчен тип, избрал първо Гърция, а после и узбиките заради парите им. Върнете се няколко параграфа нагоре в текста, прочетете пак за детството му, и пак го обвинете, че е приел офертите от Кокалис и Буньодкор!

На 18 ноември 2010-а, 38-годишната легенда се върна у дома.

Подписа договор със самия себе си, тъй като вече бе станал президент на Моги Мирим, за да го спаси от фалит. На тази дата се върна и като играч в клуба, който сам брои за негов роден. Говореше за приключване...

Но не - не бе писано това да е краят. Поигра за Сао Пауло, мина и през Ангола заради краткосрочен и много скъп договор, после изкара 6 месеца в Сао Каетано, преди през декември 2013-а отново да облече екипа на клуба, на който е шеф.

В Моги Мирим този път заигра и синът му - Ривалдиньо. Двамата се засякоха исторически на терена, което отново върна гения в световните новини и видеобмени, макар и вече на 41. Те не просто играха заедно. Те вкараха в един мач! Случи се на 14 юли 2015-а, когато Моги Мирим би с 3:1 Масае в щатското първенство.

Отказа се на 43 години. Днес е президент на клуба и бди над това Ривалдиньо да прави точните неща за един млад играч. Щастлив е - вижда как синът му не расте в бедност, каквато е изпитал самият Ривалдо.

Един ден малкият може да стигне до "Златната топка", кой знае. Може и да остане далеч от класата и постиженията на татко си.

Но дори да вземе в ръце онази сънувана от всички златна буца на "Франс Футбол", няма да я занесе във фавелата.

Просто имаше щастието да не е израснал там, откъдето тръгна бос и недохранен гениалният му баща.