Не само Ливърпул чака титла от цяла вечност

Феновете на Ливърпул бяха в еуфория в понеделник вечер. Късният гол на Садио Мане разпали сцени, каквито само дербитата във футбола могат да възпламенят - факли по терена, нахлувания и намеси на стюардите.

По-рано същата вечер, в първите минути на гостуването на Евертън, запалянковците на "червените" вдигнаха огромен транспарант с иронична честитка към съперника: "Нямате трофей от 21 години", като към него имаше балони, фойерверки... въобще - подигравка в стил английски хумор.

Но ако за Евертън е затормозяващо, че от 1995-а не е вдигал нито една купа, за клуб от ранга на Ливърпул е два пъти по-травмиращо, че титлата не е пристигала на "Анфийлд" от 1990-а.

Без съмнение "червените" са най-големият клуб от семейството на грандовете по света, който чака толкова дълго за шампионски почести.

26 години - ще станат поне 27. Но Ливърпул определено не е сам в тягостното чакане, което дава основания за подигравки и интернет хумор на феновете на противниковите отбори.

Знаете ли кой е клубът в Италия, който е най-близо до това да съперничи по титли на Ювентус, Милан и Интер? Казва се Дженоа и има 9 шампионски щита на емблемата си. Девет пъти генуезците са печелили скудетото, като градският съперник Сампдория е подтискан регулярно за това, че има само 1 титла.

Но кога е последното злато на Дженоа? Ех... Минаха 92 години от тогава. Представете си каква е била доминацията на този отбор в първите години от създаването на италианската лига, за да спечели 9 пъти до 1924-а!

Клубчето Роял Унион Сен-Жилоа вероятно никога не сте и чували. В Белгия е известно, даже е на почит. Нормално, след като доминира изцяло футбола в страната преди Втората световна война и има 11 титли до 1934-а.

След 1963-а обаче нито веднъж не е играл в първа дивизия и - съответно - няма как дори да се бори за шампионското отличие. 82 дълги години.

Мишел Платини е име-икона във френския и европейския футбол. Той е и човекът, с когото се свързват последните грандиозни успехи на един от великите клубове в страната.

Сент Етиен за последен път стана шампион през 1981-ва, като това бе десетата му титла. От тогава няколко изпадания, непостоянство, възходи и падения, но никога дори близост до битка за златото, бележат новата история на клуба.

Подкрепата за "зелените" остава вероятно най-горещата в цяла Франция, но титлата е илюзия.

Само три клуба в испанския футбол никога не са изпадали и играли в ниво, по-долно от елитното. Можете спокойно да не гадаете кои са два от тях... Реал и Барса, това го знае всяко хлапе. Но третият е особено горд с постиженията и статута си.

Атлетик Билбао не само не е изпадал. Той е основан на философия, която модерният футбол би следвало да изключва и срутва постоянно. Играчите в този отбор се селектират от кантерата - академията за таланти, или трябва да са родени или с корени не по-далеч от 140 километра от града.

И затова, а и заради отказа да се превърне в комерсиален продукт на съвременната игра, Билбао няма титла вече 32 години от 1984-а, когато тимът на Хавиер Клементе взе златото под носа на Барселона и Реал.

И дори направи дубъл, воден от непримирими булдози като Андони Гойкоечея (горе), счупил крака на Марадона в лютото съперничество с каталунците по-рано същия сезон. Във вечната ранглиста на Испания баските са четвърти с 8 титли, като само Барса, Реал и Атлетико са пред тях. Но чакането вече мина 3 десетилетия...

В Швейцария в наши дни е ясно - Базел рано-рано ще приключи всякакви надеждици за интрига и ще е шампион още по Коледа.

Силата на този клуб е огромна, той е и част от европейската каста на най-добрите отбори, постоянен участник в Шампионската лига.

Базел спечели 10 титли в последните 13 години и настига с бързи темпове клуб №1 на страната по трофеи и първи места - Грасхопър.

За последно отборът от Цюрих стана шампион през 2003-а, чакането не е толкова дълго, колкото на изброените по-горе, но е мъчително за "скакалците" да гледат как империята на Базел ги поглъща.

В Португалия Спортинг е грандът в очакване.

През 2002-ра клубът спечели 19-ата си титла, но тя бе едва втора за последните 34 години. Твърде малко за един от трите опорни стълба на футбола в страната, който редовно дава супер футболисти на европейските грандове, а и на националния отбор (Кристиано Роналдо например).

Така че - Ливърпул не е сам в очакването.

И други континентални сили вече мъчително опитват да се сетят за подробности от последния си шампионски триумф.