Футболни теории на конспирацията

Теориите на конспирацията отдавна са се превърнали в начин на светоусещане за някои нации. Без аналогии и припознаване, освен ако не го приемате с гордост.

Във футбола такива битуват от десетилетия, като някои от тях са се превърнали в митове, други - не са далеч от това да бъдат доказани и узаконени с думи на свидетели и участници.

Кои са най-големите мистерии-конспирации в историята на великата игра?

Световните първенства, които цялата планета гледа втренчено и в дните на които животът губи останалите си дребни смисли, родиха няколко такива.

1. Мондиал 1966 и Мондиал 1974 са уредени в полза на Англия и Германия.

Теорията изложи не кой да е, а Жоао Хавеланж, президент на ФИФА в дълъг период от 1974-а до 1998-а. Десет години след слизането от поста той говори за първи път надълго и широко как предшественикът му като шеф на футбола - сър Стенли Роуз, е подбирал европейски съдии (най-вече английски и немски), за да могат двете страни да спечелят домашните си Мондиали.

Още по време на двете първенства бразилските и аржентинските звезди се оплакват от съдиите, а в Южна Америка вестниците пишат за "заговор". Една теория, която никога няма да се докаже, но аргументите за нея не са никак лишени от логика.

2. Перу ляга на Аржентина, за да прецака Бразилия

Това пък си е чисто южноамерикански сериал, но този път - доказан. Не играещият за нищо тим на Перу, който изобщо не е слаб по това време, пада с необходимите 4 гола, че и повече - 0:6 от Аржентина, за да прати зад борда Бразилия преди финала на Мондиал 1978.

Хунтата, която управлява страната-домакин, знае цената на титлата на световното за нацията. Тя предлага на перуанското правителство сделка, която би осигурила износ към Лима на стоки за над 150 милиона долара. Както и някои политически спогодби...

През 2012-а тогавашният перуански сенатор Женаро Ледесма, изправен пред съда за други провинения, призна официално нагласения мач на ниво правителства. "Не съм горд с победата вече", разочарован бе Леополдо Луке, който вкара два гола в мача. Играчите едва ли са знаели какво става.

3. 2:2 и "Чао, Италия"

Така пишеше на едно шведско знаме, веещо се от трибуните на стадиона в Порто, където се играеше напеченият сблъсък Швеция - Дания от груповата фаза на Евро 2004.

Защо 2:2 ли? При този резултат двата отбора се класираха за елиминациите, независимо с колко Италия щеше да победи България по същото време. Нашите вече бяха отпаднали. В Гимараше българите поведоха с 1:0 и "скуадра адзура" положи неимоверни усилия да обърне резултата - 2:1 с гол в последните секунди на Антонио Касано. Радваха се, но... чуха от скамейката за другия мач.

Там Дания два пъти повежда, за да се стигне до изравнителен гол на Матиас Йонсон в 89-ата минута и ... 2:2. Както всички на стадиона искат и чакат. Чао, Италия.

"Нагласен мач, срам!", написаха вестниците на Апенините. А в Скандинавия изобщо нямаха милост. "Поздравления, италианци - познахте точния резултат!", написа най-големият шведски вестник "Афтонбладет".

"Ние сме честни хора, това е нелепо", обясняваше се и датският селекционер Мортен Олсен. Добре, мистър Олсен.