Ромарио: Само Пеле може да се сравнява с мен

Днес е политик, сенатор в Рио, и то със сериозен рейтинг в Бразилия. Някога бе любимец на нацията, голов терминатор, магьосник, убиец в наказателното поле.

Ромарио де Соуса Фариа твърди, че е вкарал над 1000 гола в кариерата си (официално са наполовина по-малко), а докато носеше екипа на ПСВ, Барселона, Валенсия, Фламенго, Вашку да Гама и още куп отбори в Бразилия, Австралия и Щатите, всеки вратар се страхуваше от ниския му плътен удар "с боца". Сякаш никога не риташе силно, а винаги бе точен.

В интервю за "FourFourTwo" Ромарио говори за футбол. А това винаги е интересно четиво.

- Отказахте се чак през 2009-а, когато бяхте на 43 години. Тогава футболът много ли бе променен от най-силните ви години?

- Моето поколение бе последното, което играеше истински футбол. С качества, с технически умения. След това настанаха времена, в които физиката е главното. Ставаш издръжлив и силен, значи си на терена. В някои от водещите отбори днес има играчи, които никога не биха имали шанс да са там по мое време. Работят във фитнеса, значи са футболисти. Няма да кажа кои са, всеки вижда.

- Боби Робсън казваше за вас, че сте пропускал тренировки в ПСВ, но сте бил толкова добър, че не ви се е отразявало на мачовете. Така ли е?

- Да кажем, че ако играех днес, нямаше да мога да го правя. Сега физиката ми трябваше да е по-добра, издръжливостта. Но техниката ми пак щеше да ми дава предимство и в съвременния футбол.

- Разкажете ни за прочутия ви удар без засилка, с върха на обувката.

- Това го умеех още от дете. Идваше ми естествено, а баща ми ми помогна да го използвам максимално добре, като си създавам позиция и пространство. Винаги съм харесвал повече тези голове, отколкото когато риташ с всичка сила по вратата. И това го можех, но трябва да се вкарва с класа, нали така?

- Героите от детските ви години?

- Герой беше само баща ми, който бе и мой ментор във футбола. Но обичах да гледам Рейналдо, който играеше в Атлетико Минейро, бе и част от състава на Бразилия през 1978-а на световното в Аржентина. Имаше класа, беше интелигентен. Стилът му не бе вдъхновяващ, но бе умен нападател, това ми харесваше.

- Винаги сте имал огромно самочувствие. Колко добър бяхте?

- Между 1993-а и 1995-а бях абсолютно невъзможен за спиране. Най-добрият в света. През цялата ми кариера статистиките ми са страхотни, но в този период бяха извънземни.

- Кой нападател днес ви харесва или напомня за вас?

- На мен? Никой. Има добри играчи, силни нападатели, но не и някой като мен. Обичам да гледам Меси, той е невероятен технически и удоволствие за феновете. Ако спечели световната купа, той ще е една от големите легенди на футбола.

- Кристиано Роналдо?

- Добър играч.

- Само толкова?

- Само толкова. Най-добрите играчи в света днес играят в любимата ми Барселона.

- Яд ли ви е още, че не ви взеха на световното през 1998-а и не играхте в атаката с Роналдо?

- Разбира се, можех да играя за Бразилия на още две световни първенства. През 1998-а Бебето партнираше на Роналдо и се справяше отлично, той бе страхотен нападател. Винаги съм искал и аз да съм в атака с Феномена, той бе най-добрият в света в наказателното поле. След мен, разбира се.

- Кой беше най-добрият нападател, с който играхте в дует - Бебето, Стоичков или Едмундо?

- Бебето, той имаше уникален талант. Между нас имаше връзка, не се налагаше да си казваме нищо на терена, знаехме всичко един за друг и предвиждахме ходовете си. Стоичков също бе изключителен играч в Барселона. Едмундо бе просто добър футболист.

- Стоичков е кръстник на едно от децата ви, нали така? Близки ли сте?

- Винаги съм го харесвал. Чуваме се и говорим отвреме навреме. Дъщеря му дойде в Бразилия преди години и бе при семейството ми известно време. Да, харесвам го като човек, а и беше фантастичен футболист.

- В Бразилия говорят за петорката на най-силните играчи в историята: Пеле, Гаринча, Роналдо, Ромарио, Зико. Къде се поставяте вие?

- Аз, Пеле и Гаринча... И Роналдо. Това сме. Топ четири по-скоро. И от тях само Пеле можеше да се сравнява с мен като качества.

- Ваша е и фразата: "Нощта е моя приятелка". Още ли е така?

- Не, нещата са различни. Имам шест деца и често съм си вкъщи, обичам да съм си у дома. Излизам, но съвсем рядко. Преди, като футболист, бе съвсем различно. Ако бях се оженил по-рано, щях да избегна доста грешки, които направих през годините.

- Защо не останахте по-дълго в Европа, след като в Барселона бяхте отличен?

- Рио ми липсваше. Обичах Барселона и живота там, но... Домът си е дом. Хората тук ми липсваха, топлотата, плажовете и музиката. Моят живот е тук, сред тях.

- Как искате да ви запомнят?

- Геният в наказателното поле. Така ме описваше някога Йохан Кройф, а той е най-великият. И това ми стига като характеристика. А и е точна.