Из дневниците на един луд: Балотели

Как може да изминете разстоянието от Ница до Монте Карло по-бързо, отколкото съобщение в месинджъра на facebook?

С Ферарито на Балотели.

Този виц се разказва в Южна Франция от няколко месеца, след като тъмнокожият нападател намери поредното място, където да опита да припомни на света, че всъщност е преди всичко футболист.

Дотук в Ница му се получава, вкара 9 пъти в първите си 12 мача, изгонен бе от терена само веднъж и има само една глоба за неспазване на режима - 70 000 евро, защото игра в казино в Монте Карло вечерта, когато отборът трябваше да е на лагер.

Дребни работи.

Кариерата и животът на Марио Балотели са за филм вече, а италианският чудак е едва на 26 години.

За него са изписани стотици страници на вестници, списания, има книга. Но истинската история на Марио остава някак скрита между тлъстите заглавия за скандалните му изпълнения. В нея не всичко е така, както го представят медиите, а и самият той - няколко пъти го уловиха, че лъже за биография, отношения, семейство, минало.

Едно е сигурно - Балотели е напълно откачен и много талантлив. И двете са непоправими.

Знае се, че е роден в Палермо, а там е изоставен от родителите си - ганайски имигранти. Не е така. Те са принудени да го дадат на грижите на социалните служби в Бреша.

Историята започва оттам, че двама тъмнокожи влизат в болницата "Санта Кристина" в Палермо, носейки на ръце дете, което е между живота и смъртта.

Марио Баруа има мегаколон (проблем с дебелото черво), което състояние може да доведе до парализа или летален изход. Печели първата си битка, че изобщо е жив, когато две години по-късно Розе и Томас - родителите му, отиват на север, в Бреша, за да търсят работа.

В Палермо такава няма, особено за тъмнокожи ганайци.

В Бреша обаче двегодишният Баруа, който едва се движи, трябва да живее с още 20 африкански семейства в общежитие, в което влагата тормози дори възрастните и здравите. Родителите му се принуждават да се обърнат към социалните служби. Марио отива в приемно семейство, като насреща са Силвия и Франко Балотели.

Двамата влизат и виждат за първи път малкото тъмнокожо дете с грейнали очи, което грабва донесената от тях кола-играчка. Хваща новия си татко за ръката и тръгва с охота.

Проблемите му не спират с болестта по рождение. Да си черен в Бреша не е лесно. Марио Баруа - вече Балотели, е италианец... въпреки че още в училище чува за първи път "че черен италианец не може да има".

В тези години отношенията му с родителите му не са особено близки, но са в постоянен контакт. На 15 години Марио заиграва в Лумедзано, а на 16 си купува първата кола и често може да бъде видян с нея при общежитията на Розе и Томас.

Затова е изненада, че година по-късно, когато вече е в Интер, в телевизионно предаване атакува остро мама и татко. "Къде бяха те в последните 16 години? Изоставиха ме, а сега отново се сетиха за мен, защото съм известен..."

И така тръгва един от митовете около Марио, който е далеч от реалната картинка. Защо го казва ли? Никой не може да отговори. Той е непредвидим.

В следващите месеци, докато славата му расте с изяви на терена, а вестниците пишат за скъсаните връзки с истинското му семейство, сребристото му А8 често може да се види пред училището на сестра му Анжел в квартала Баньоло Мела. Прибира я до дома, говори и с другата си сестра Абигейл. Никой във фамилията не разбира защо е наговорил тези неща по телевизията.

Горе-долу по това време започват и публичните му изяви с монолози по темата с расизма, като признава, че "Поздравявам на улицата всеки, който е черен. Не и белите".

Говори как е обиждан с расистки фрази и маймунски звуци още в Лумедзано, но треньорът му там Сандро Салвиони, с когото са близки и днес, е изумен. "Не съм чувал такива неща, та той бе дете. Кой би обидил едно 15-годишно дете!?".

Обяснява, че е преследван на основа на цвета на кожата му, още от училище е отхвърлено дете. Но истината е, че когато е на 8 години майките на всички деца в класа му искат Марио да бъде изключен заради постоянните му сбивания с останалите.

"Биеше се с всички и за всичко. Искаше да е лидер на цялото училище", разкрива сестра му Абигейл, която е по-голяма.

По времето, когато вече играе за Италия до 21 години въпреки съпротивата на тифозите от крайнодесни фракции на няколко клуба, в Интер разбират, че човекът не е съвсем наред с главата. Марко Матераци го атакува в съблекалнята след един мач и му забива юмрук в лицето, а после го удря и с обувка.

След това самият Матераци спира Златан Ибрахимович, който опитва да докопа Марио, който се е барикадирал в банята на съблекалнята. Това се случва, когато талантът е на 18.

"Когато бях на неговата възраст също говорех много, но за разлика от него и работех здраво на тренировките и с отбора", казва шведът без да уточни какво го е подразнило.

И добавя, че Балотели няма представа какъв късмет го е споходил - да играе в Интер от 17-годишен.

Жозе Моуриньо го обявява за "unmanageable" - някой, когото не можеш да тренираш, управляваш и контролираш. Португалецът вдига ръце от Марио, след като на една тренировка го гони с крясъци. "Не мога да приема да не си дава зор човек, който още е никой за футбола", обяснява Жозе.

Наследникът му като треньор в Интер Рафа Бенитес го гони от първото си занимание с отбора, след като Балотели се появява със закъснение от 30 минути. Отказва да работи с него и настоява да бъде продаден.

Стартът му като италиански национал също не е улеснен от поведението му - изпуска полета си и се явява с няколко часа закъснение за първия лагер на отбора до 21 години в Триест.

През ноември 2009-а, едва на 19 години, Интер е на път да го изгони. Моуриньо му дава оценка 0 от 10 за играта му в един мач, а на следващия ден Марио не идва на тренировка. Става голям скандал, но сезонът върви добре и босът Морати не иска да минира успеха - изглажда положението.

Месец по-късно Клаудио Маркизио от Ювентус обвинява Балотели, че симулира след дербито на двата отбора. Моуриньо защитава играча, въпреки че повторенията ясно показват две падания без никаква причина в наказателното поле на съперника.

За да дойде нов скандал - през март 2010-а Жозе го вади от състава за мача с Челси в Шампионската лига, но Балотели сензационно се появява в обзорно предаване по телевизията и казва, че "победата е на играчите, а треньорът няма заслуга". След което навлича демонстративно фланелка на Милан!

Тифозите са бесни, но Марио се връща в състава за финала на Копа Италия.

Франческо Тоти го гони през целия терен, за да му вкара зверски ритник през краката за провокативното му поведение. "Тоти бе най-добрият, а сега ми е бесен, защото аз съм най-добрият", коментира тъмнокожият субект. Легендата на Рома признава, че съжалява само за едно - не го е ритнал достатъчно силно!

Митовете около личния му живот също са много. Вярно е, че е спрян от британски полицаи в Манчестър, които го питали защо носи над 5000 лири в банкноти в джоба си. Отвърнал: "Защото съм богат!".

Вярно е, че разби Порше и Ауди А8 за няколко месеца по спокойните пътища на Чешър, където никой за никъде не бърза. Карал е с превишена скорост и двата пъти.

Вярно е, че полиция и пожарна ходиха в дома му в Манчестър, когато фойерверки се взривиха в банята му. Но не е вярно, че е било чак толкова опасно. Вестниците преувеличиха историята.

Няма никаква истина в това, че се преобличал като Дядо Коледа и обикалял пъбовете из манчестърските предградия, за да дава пари на обикновени работници на Бъдни вечер преди 4 години. "Не съм чак толкова богат", коментира тези писания преди време.

Не е вярно също така, че Мазерати-то, което се появи със строшени фарове и огъната броня една сутрин на базата на Сити, е катастрофирало. Охраната на стриптийз бар го е потрошила, след като Балотели не бил пуснат вътре и опитал да иска обяснение.

Вярно е, че замерял със стрелички от дартс момче от академията на Сити, защото "скучаел" преди тренировка. За това и клубът за първи път реши, че няма нужда от него.

Последва и сбиване с мениджъра Роберто Манчини, което подписа продажбата му.

"Нямам вече думи за него. Опитах всичко да измисля как да го защитя пред себе си, пред останалите. Не мога.", клатеше глава Манчини.

Вярно е, че групировките от ултраси на Милан го харесват, защото облече онази фланелка на отбора, докато играеше в Интер. Не се знае дали е вярно, че им е дарявал пари за пътувания и хореографии, но - нищо чудно.

Вярно е, че е много талантлив. Също така е доказано вярно, че в главата му няма нищо.

"Кой е този Уилшър?", попита през декември 2010-а, когато получи наградата "Златното момче" за най-добър млад играч на Европа, изпреварвайки англичанина от Арсенал.

Месеци по-късно се изправи срещу него във Висшата лига.

Вярно е, че това е човекът, който изуми Брендън Роджърс и Кени Далглиш, пристигайки на тренировъчната база на Ливърпул да подпише договора си през 2014-а с четири коли "придружители", надули силна музика. И излезе от своя автомобил (посред лято) със зимно яке и високи червени ботуши. Чешит?

Не, просто напълно откачен. Просто Балотели.

Историята продължава.