Футболът оформи Скалата и го превърна в Звездата

Това е човекът на годината в Щатите. Дуейн Джонсън грее в целия си блясък от корицата на списание Sports Illustrated, от рекламите по Коледа в тв каналите, от първа страница на USA Today и в материалите, опитващи да поберат в обзор 2016-а в света на Холивуд.

Актьор №1 на годината, с очаквани приходи в края на 12-те месеца от над 64 милиона долара. И световна слава.

Да, той не е Де Ниро или Джони Деп, но кариерата му разби всякакви граници на очаквания и разумни представи за пробив в киното.

Скалата обаче тръгна към екрана и домовете ни не от актьорска школа или някое мрачно студио с първите ленти, в които се е снимал.

А от футболното игрище. Това за американски футбол, разбира се. Не за сокър - както би ви казал един уважаващ себе си гражданин на Съединените щати.

За да разберем небивалия му успех, трябва да погледнем далеч назад, в един директорски кабинет в училището Фрийдъм Хай в Бетлеем (всъщност - Витлеем, но в Щатите). Това е четвъртото училище за Дуейн в разстояние само на три години, семейството му често се мести в търсене на по-добра работа.

Навсякъде той е титулярен първи избор за назидание в директорския кабинет. Голям за възрастта си, кораво момче, което наследява физиката на баща си и дядо си - професионални борци, с манталитет "всички са срещу мен"... Физическите сблъсъци с останалите деца са неизбежни.

В онзи ден Дуейн не харесва миризмата в тоалетната за ученици и отива да ползва тази на учителите и директора. Докато го прави, вратата се отваря и влиза мустакат мъж, който се развиква: "Младежо, изчезвай оттук!".

Разминава се без наказание, но нещо в гласа на този човек впечатлява момчето. Напомня му за самоанските вождове, свирепи и с мощни гърла.

Учителят се казва Джоуди Звайк, а тийнейджърът прави нещо, което не му се случва често - отива да му се извини. И получава ръкостискане, от което едва не му потичат сълзи. Мистър Цвайк, усетил силата насреща, казва: "Синко, ела да играеш футбол за моя отбор".

Именно играта му дава дисциплината, организацията, разбирането за света, което променя Джонсън. А ментор му става учителят от тоалетната. Таткото на Дуейн - Роки Джонсън, често отсъства и съветите, напътствията, идват от Звайк.

Висок 1,90, тежащ стотина килограма, младежът е страшилище в защитната линия - играе като тайд енд и често отнася съперниците. "Има кръв на воин", казват за него в отбора.

Дуейн се влюбва в играта. Забравя за глупостите в училище, за уличните скандали още от детските години в Хавай, а после и из Щатите. Футболът го поглъща изцяло.

Звайк му казва и първата фраза, която му прави голямо впечатление в живота му. До този момент не оставя нищо да го разклати или да се замисли твърде много.

"Слушай, оценките ти са средна работа. Семейството ти няма пари. Единственият начин да промениш живота си и да се измъкнеш от този град, е футболът."

Играта дава шанс на Джонсън да стане първият член на рода спортисти и военни (във фамилията има и ветерани от армията) да иде в колеж. Не военно училище. Колеж.

Няколко от най-добрите отбори в колежанската лига го искат, представляващи някои от най-елитните училища в Щатите. Избира Маями.

През есента на 1990-а Дуейн Джонсън прекрачва прага на голямата игра. Колежанският футбол. Това е първият му лагер с отбора, а треньорът Денис Ериксон вижда веднага каква скала има насреща.

"Корав е като стомана, има сръчни ръце и тренира до изнемога", пише в първия доклад на Ериксон за новия играч. Треньорът, който се захваща здраво да направи от тази камара мускули играч, се казва Ед Орегън, който ръководи дефанзивната линия.

За съжаление, намесва се съдбата. В последния ден преди сезона, на тренировката Джонсън вади лявото си рамо и се налага операция.

На негово място в защитата влиза Уорън Сап - бъдеща мегазвезда в НФЛ и част от Залата на славата на американския футбол. През целия си престой в колежанския тим, Дуейн остава в неговата сянка.

Периодът е тежък - претърпява още четири операции, на коленете. Но никога не се отказва и работи двойно по-здраво.

"Истината е, че Уорън бе по-добър от мен - признава днес Скалата. - Но аз не се примирявах с това и исках да играя. За времето, което получих, се справих добре."

Кариерата му в Маями завършва с твърде оскъдни статистики - 78 успешни спирания и 4 сваляния на куотърбека, за да бъде част от драфта за НФЛ. За сметка на това получава диплома по Криминология и Физиология, с която напуска колежа.

Преглъща гордостта си и отива да играе за Калгари в Канадската лига, далеч от блясъка на НФЛ. Но след само 2 месеца тази авантюра приключва и Джонсън се връща във Флорида - в Тампа, където са родителите му.

Годината е 1995-а и якото момче, влюбено във футбола, се готви да живота извън играта. Ясно е, че в нея място за него не се отваря.

Стартира със 7 долара. Равносметката му е, че не винаги нещата се получават там, където е сърцето ти.

Пренасяме се в наши дни. В сериала "Играчи", в който Дуейн е звездата-агент на асове от НФЛ, реализира "на кино" много от поуките, които извлича от онези години.

Как една кариера се развива добре, когато има кой да те наставлява, как се проваля в обратния случай... Какви са отношенията вътре в спорта, какво се случва в главите на милионерите, които цяла Америка познава и обожава.

Ballers се превърна в супер хит в САЩ. Това е една от големите победи на Скалата, както днес вече го знаем, за да докаже на себе си, че не се е провалил във футбола.

Той го е научил на най-важните неща в живота - дисциплина, ежедневна битка, никакво отстъпление, но и отношения с околните, защото не знаеш на чий гръб ще се наложи да се опреш утре.

За последните 2 години филмите със Скалата са направили 2,2 милиарда долара печалба. Той е звезда в киното. През 1996-а, когато става част от WWF и се отдава на кеча, не е и мечтаел за такива пари, слава и живот.

"Всъщност и днес, въпреки постигнатото, голямата ми мечта остава друга. Още сънувам как печеля Супербоул", признава Скалата.

Кеч, кино, световна слава и известност. Всичко това е част от ежедневието на "най-секси мъжа" на планетата.

Но онези двуразови тренировки в Маями, както и операциите, кошмарните нощи в очакване да измести супериграч като Уоръс Сап, формират характера на този, когото виждате на екрана.

Спортът го прави Скала.

Всъщност, той го подготви и за деня, в който Скалата вече е Звездата.