Изчезващите британски деветки
Слава богу, че ги има Хари Кейн и Джейми Варди
Къде изчезнаха ли? Още не са... Не напълно.
Хари Кейн заби топката с глава под гредата на вратата на Саутхемптън като класическа английска деветка - каквато всъщност е.
Нападателят на Тотнъм просълзява романтично настроените фенове на английския футбол, изпълвайки със съдържание всички характеристики на изгубената ера с централни нападатели от Острова - марка, която не можехме да сбъркаме.
Кейн ритна топката от дузпа в същия мач, като опорният му ляв крак поднесе на чим и топката отиде високо над вратата. И това ни върна години назад...
Хари е от изчезващ вид, наистина. Всъщност, в добре очерталият се вече топ 6 на Висшата лига за сезона, той е единствената деветка от Великобритания от генотипа на деветка от Великобритания.
На върха на атаката на лидера Челси е бразилско-испанският хищник Диего Коща, за Юнайтед ниже голове Златан, Сити разчита на попаденията на Агуеро с резервен вариант Ихиеначо, в Арсенал като острие играе или Санчес, или Жиру...
Ливърпул е другият тим от тази шестица, който има английски гръбнак, но - неговата деветка, родена в Британия, е резерва - Даниел Стъридж.
А и с целия му голов усет и хладнокръвие, танцуващият нападател не е типичен №9, не се хвърля в единоборства като лъв и не бележи с глава срещу бутонките на защитниците. Друг му е стилът, когато изобщо играе. По-скоро континентален нападател, а не английски номер 9.
Ако погледнем топреализаторите за сезона досега, първите шестима са чужденци - Коща е с 13, нататък Златан, Алексис, Кун, Лукаку и Азар.
Чак тогава идва англичанин, но той е Михаил Антонио - десен бек, десен халф, атакуващ халф - какъвто искате, но не и деветка.
В топ 10 по попадения в лигата британските централни нападатели са двама - опорната точка Кейн и Джърмейн Дефоу, който от 14 години не спира да бележи на ниво Висша лига. Но той вкарва за борещия се да не изпадне Съндърланд. Започна през 2001-ва с екипа на Уест Хем, та досега.
Освен това не говорим само за голове и надпревари за "Златната обувка" на първенството. Въпреки че назад в годините тя често е падала в британски ръце. Дори и в момента я притежава Кейн, който през миналия сезон наниза 25 гола за Тотнъм.
Трябва да се върнем обаче до сезон 1999-2000 г., за да намерим последният британски №9, който я взе преди аса на Спърс - Кевин Филипс (30 гола за Съндърланд). Ето това бе типична деветка от стария тип!
Филипс (горе) вкарваше от въздуха с удари, които щяха да скъсат мрежата. Обикновено, след като партньорът му в атаката Найъл Куин бе разхвърлял бранителите като Жан-Клод Ван Дам в "Кървав спорт". Бележеше с глава, добутваше в малкото наказателно поле, имаше инстинкт и всички качества, за да е деветка на Англия.
Но и конкуренция - Шиърър, Оуен, Хески и Фаулър бяха извикани за Евро 2000, а Филипс влезе в тима като пети нападател само, защото Анди Коул се контузи. И това са само англичаните в този момент, а ирландците?
Роби Кийн вече бе започнал да тероризира вратарите, Куин бе доказано име с ръста и силата си, Дънкан Фъргюсън бе винаги готов за гол или сбиване, а за Уелс головете идваха от Джон Хартсън. До един типични британски деветки.
Какво означава този израз, та го четете вече няколко пъти?
Пренасяме се в сезон 1992-93 г., първи в историята на новосформираната тогава Висша лига. В много смисли това е вододел на футбола на Острова.
Първият мач наживо по Sky Sports през сезона е Нотингам - Ливърпул в неделята на уикенда, с който се открива шампионата. Домакините бият с 1:0, а голът вкарва Теди Шерингам, който забива с мощен удар топката в горния ъгъл.
Мощен шут. Игра с глава, която е като на плеймейкър - не просто взимаш борбата, но разпределяш към съотборник. Завършек с глава мрежата навсякъде около и след точката за дузпа. Вдигната ръка след гола, без екстравагантни радости. Абсурдно беше да видим "Сър" Лес Фърдинанд или големият Алън Шиърър да танцуват като Стъридж.
Обикновени, подготвени физически и технически, готови за битка, сънуващи и мечтаещи голове деветки.
И такива, от които защитниците пък сънуваха кошмари преди мач и се събуждаха с отоци по лицето и тялото, след като са ги срещнали на терена. Защото никой от тези нападатели не отстъпваше и педя без бой.
Теди Шерингам (горе) взе първия приз за голмайстор №1 на Висшата лига, играейки за Форест и Тотнъм в сезона на откриването.
Година по-късно "Обувката" отиде в Анди Коул, който наниза 34 гола за Нюкасъл, новак в елита. Той също бе специфичен нападател, без да има физическите данни на командос (или Фърдинанд), стреляше остро с двата крака, винаги бе добре пласиран в наказателното поле, а и с глава не прощаваше. Единоборствата не бяха най-силното му оръжие, но не бягаше и от тях.
Завършен голмайстор, който по-късно стана част от атомната атака на най-силния отбор на Фъргюсън в Юнайтед. До него бе Шерингам, с когото... не си говореха! Теди призна в автобиографията си, че не е понасял Коул още от времето му в Нюкасъл.
Странни птици бяха онези грубовати деветки от 90-те...
Следващите три сезона принадлежаха на най-големия - Алън Шиърър (горе), вкарал общо 283 гола в английския елит. Реализатор №1 от 1995-а до 1997-а с Блекбърн и Нюкасъл. Голаджия без слаби места, машина.
Пак англичанин го наследи на върха на класацията за сезон 1997-98 г., а той бе изненадващо име. Дион Дъблин, играещ в последните години от кариерата си, заби 18 гола за Ковънтри в онзи сезон и стана №1.
След него в топ 3 влязоха новата сензация Майкъл Оуен от Ливърпул и Крис Сътън - двама англичани. До този момент в края на май 1998-а нито веднъж играч, роден извън Великобритания, не бе попадал в челната тройка на голмайсторите на английския елит.
0 коментара