Изчезващите британски деветки

Задължително е да добавим тук и Роби Фаулър, роден за голове и вкарал стотици такива се екипа на Ливърпул в онези години.

Той два пъти мина 30 за сезона (1995 и 1996), но имаше нещастието пред него да е Шиърър.

И Господ, както бе прякорът му на "Анфийлд", бележеше с всяка част на тялото, за която можете да се сетите. Двата крака, глава, колене, рамене.

Типичен британски нападател, който нямаше страх от нищо в наказателното поле.

Четвъртият, който оформяше изборът на Англия в онези години по средата на 90-те (Шиърър, Фаулър и Шерингам бяха тримата), бе Фърдинанд.

Кръстен "Сър Лес" от феновете на Куинс Парк Рейнджърс, с огромната си мускулна маса, здрави крака като стълбове и агресия в единоборствата, той бе кошмар.

В средата на 90-те оформи и страховит дует с Шиърър в Нюкасъл, като само контузии на двамата им попречиха да вдигнат поне един път титлата.

Фърдинанд (горе, в момент от контрола срещу България и покойния Трифон Иванов) изстрелваше топката с такава злоба, че често оставаха паднали играчи - подобно на Шиърър, но не като Шерингам, който често предпочиташе елегантни завършващи удари.

Тримата обаче бяха зверове във въздуха и много корави като характери, щом на терена станеше горещо.

В края на 90-те се появи новият тип английски играчи като цяло - Бекъм, Скоулс, Джерард, Лампард, Оуен... Не че бяха лоши, просто не ги асоциирахме с онзи потен и кален тип, който сякаш е излязъл изпод терена след 90 минути битка.

През 1999-а Оуен спечели "Златната обувка" на Висшата лига едва на 19 години, но я подели с Дуайт Йорк от Юнайтед и Джими Флойд Хасълбенк, головият терминатор, тогава в Лийдс (по 18 попадения).

Това бе и първият случай, в който чужденци стигнаха до първото място, макар и заедно с британец.

Оуен остава и последният представител на Англия, вдигнал 2 години по-късно "Златната топка" (горе). Направи чудесна кариера, но не е от онзи тип британски нападатели, за които прочетохте по-горе.

Може да прозвучи заядливо, но дори само заради факта, че първата от четирите му автобиографии излезе, когато не бе навършил 21... Не, не. Друга порода, вече и благодарение на нарасналото влияние на медиите във футбола и Висшата лига.

Нататък британското влияние на позиция №9 поизбледня. 

Филипс скъса мрежите с 30 гола през 2000-а, а след него чак Хари Кейн взе първото място през миналия сезон. Липсата на топ нападатели от Британия в топ отборите на лигата е видна.

Ще кажете - къде е тук Уейн Руни.

Ето къде. Той е последният изключителен нападател на Англия (ще видим докъде ще стигнат Кейн и Стъридж), но никога не е бил номер 9. Качествата му са много и различни от тези на типичния централен нападател.

Руни (горе) обаче има ДНК на британският лидер на атаката от старото време.

Гореща глава, характер, физическа сила, смелост в единоборствата и страхотен шут от всяка позиция. Играта с глава вероятно не е характеристиката, с която ще се хвали пред внуците си, но... Никой не е съвършен.

През тези 15 години, в които британец не успя да стигне върха в списъка с реализатори, се появиха няколко типични деветки, които се вписват в профила. Маркъс Стюърн, Дарън Бент, Джеймс Бийти, Анди Джонсън... Имаха своите моменти, но никога - на най-голямата сцена.

И за десерт, всъщност един от тези, с които материалът може би трябваше да започне.

Англия има своята типична "английска деветка", която отговаря на всички характеристики. Но той едва ли някога повече ще изпълзи до върха на класацията по голове и вероятно най-силните му години са минало (а те бяха общо две). Казва се Джейми Варди (долу).

Тръгнал от неделните отбори, играещ с хъс на питбул и директен като камикадзе, шампионът с Лестър от миналия сезон в най-добрите си дни вкарва сензационни голове.

В него има по нещо от Коул - бързото измъкване от бранителя и пласирането, от Шиърър - смелост до безумие в единоборствата и много точни удари с глава, както и от Дънкан Фъргюсън - може да се сбие на терена във всеки един момент.

Дали обаче ще задържи нивото си още дълго при условие, че след дни ще навърши 30...

И все пак - има още следи, че кръвната група на типичните деветки от Британия е запазена. Донякъде, може би не на най-високите етажи от Висшата лига, но... Засега има преносители на този ген.

Колкото да ни стане още по-носталгично за миналите времена, когато всеки отбор имаше по един гигант с №9, от когото противниците получаваха нервна криза.