Интервюто на Клоп: Счупените очила, загубените финали и лудостта срещу Дортмунд

В края на 2016-а Юрген Клоп може да бъде доволен. Ливърпул е близо до върха в класирането, играе атрактивно и със сигурност крачи в правилната посока от състоянието, в което бе по същото време преди година. Джеймс Пиърс от в. "Ливърпул Ехо" предизвика германския мениджър да направи ретроспекция на изминалите 12 месеца и ето как изглежда тя.

- Януари, онова 5:4 в Норич след куп обрати и с гол в добавеното време...И счупените ви очила.

- Януари, да. Норич. Да си кажа честно, не бих искал да имаме много такива мачове, защото те са доста изнервящи и напрегнати в края. А и може да завършат с обратен знак, което ни се случи в Борнемут наскоро.

Докато се прибирахме в автобуса от Норич, аз си мислех, че един ден ще бъдем от другата страна след такъв мач. Но за добро или лошо, ние сме отбор, който често прави драматични двубои.

Очилата ми бяха счупени (долу), държах ги в ръка след края на мача, не можех да ги сложа. Кристиан Бентеке го направи в радостта след гола на Лалана.

Така че, предупреждението е ясно: Не убивайте очилата ми или ще бъдете продадени!

- Февруари... Финалът за Купата на лигата, загубен с дузпи от Манчестър Сити. И защо сте с гръб, когато има дузпа за вашия отбор?

- Не играхме толкова зле. Особено, след като те поведоха с 1:0. Внимавахме за контраатаките им, но нападахме постоянно. След като изравнихме имахме психологическо предимство и тогава трябва да решиш мача, но не се получи. Работихме върху дузпи преди финала, разбира се. Но изпълненията ни не бяха много добри. И все пак - при дузпите е повече късмет, а не добро планиране.

Неприятно е да загубиш финал, но просто трябва да го приемеш и да използваш опита в следващите финали, които играеш.

Все още не мога да съм категоричен по темата с Купата на лигата. Когато питах играчите миналата година какво мислят, те казаха: Това е важен турнир. А чета и слушам как всъщност била "незначителна".

И да - не гледам дузпите за Ливърпул. Не съм суеверен, просто ми е трудно. Но откакто ги бие Милнър, вече няма проблем. Не гледам, просто се наслаждавам на рева на феновете, когато той вкарва.

- Март... "Олд Трафорд", Лига Европа.

- А, тук нещата стават по-позитивни. Невероятен гол на Коутиньо на "Олд Трафорд". Но ние ги надиграхме у дома, направихме много силен мач и победихме с 2:0, а трябваше да е повече. Гостуването бе сериозно изпитание. Преди да го изпитам дори няма представа какво изживяване е този мач.

Да си призная, "Олд Трафорд" не е най-лошото място на света да играеш футбол. Доста е шумно, също така.

Първото полувреме бе тежко, но Фелипе вкара в последните секунди и в съблекалнята бе по-спокойно. Никой от нас вече не вярваше, че Юнайтед могат да вкарат три гола през второто полувреме.

Голът беше наистина фантастичен. Истината е, че за да вкараш на Де Хеа ти трябва нещо такова. Коутиньо направи голям прогрес през 2016-а. Той има невероятни качества, а начинът, по който умее да шутира...

Ако аз можех да ритам топката като него, щях да ставам сутрин и да го правя в градината си. Щях да опитвам постоянно.

- Април... Борусия Дортмунд и голът на Ловрен...

- Тези дни говорих по телефона с Ханс-Йоаким Вацке, директора на Борусия. С него се познаваме отлично, приятели сме от години. Пожелания за Коледа, Нова година и т.н. Той ми каза, че иска да дойде на "Анфийлд" и да гледа един мач, само заради атмосферата. Но след случилото се през април ще му трябва време да се реши да го направи.

Беше исторически мач. След жребия си помислих - "лош късмет". Те бяха най-добрият отбор в турнира на този етап. Колкото повече записи гледахме на техните мачове обаче, толкова повече си казвахме - не са непобедими.

И при 0:2, и при 1:3 на "Анфийлд", ние създавахме положения - повече от всички техни съперници в турнира до момента, взети заедно. Проблемът бе, че бяхме допуснали голове.

Дори на полувремето бяхме уверени, може да не ви се вярва, но бе така.  Имал съм щастието да изживявам невероятни вечери с публиката в Майнц и Дортмунд, но последният половин час на този мач бе най-великата атмосфера, която съм виждал.
Никога няма да забравим тази нощ.

- Май, финалът в Лига Европа - 1:3 от Севиля...

- Втори финал, който загубихме тази година. Бяхме по-добрият отбор през първото полувреме. Можем да си говорим за това как не ни дадоха дузпа за игра с ръка, как ни отмениха втори гол заради засада... Но все пак - водехме с 1:0 на почивката.

Донякъде фактор бе и умората - имахме страшно много мачове миналия сезон преди да стигнем до финала.

Другото бе, че допуснахме гол секунди след полувремето. Една малка грешка и... 1:1. Често във футбола правиш много по-сериозни грешки и съперникът не ги наказва. В този мач обаче бе писано да ни вкарат. Шокът бе голям.

Говорихме за атмосферата, за това как отбор и публика заедно могат да обръщат мачове. Е, в този момент някой натисна бутон и шумът от трибуните изчезна. Никой сякаш не вярваше, че можем да тръгнем отново и да спечелим мача.

- Юни, Евро 2016, унижението на Англия...

- Гледах доста от мачовете, но е различно - не бях пряко ангажиран. Гледах всички мачове на Англия, но не на Германия, защото Емре Джан не игра много. Интересува ме как се справят моите играчи, а когато не са на терена, не ми е толкова интересно.