Фабио, който не се даде на парализата и мафията

На 19 септември 2016-а тв каналът Sky Italia излъчи традиционните си отзиви след кръга в Серия А.

Около минута и половина се падна на един защитник от Каляри, който бе дебютирал като титуляр в същия ден при победата у дома с 3:0 над Аталанта.

"От четири месеца, ден и нощ само за този ден мисля и говоря - каза Фабио Писакане на репортера. - Минах през много неща... Не, не мога да направя това интервю..."

След което се разплака. Когато пред теб плаче 30-годишен мъж, не може да останеш спокоен. И то такъв, който е корав като камък и животът не е успял да го пречупи.

На 30 обаче мечтата му се сбъдна. И това го разплака. Дебютира в Серия А, въпреки че никой и нищо не му даваше дори 1 процент шанс някога да го стори.

Баща му Андреа разказва как една сутрин преди 16 години го заварва сгърчен в леглото. Парализиран е от главата до ходилата, едва успява да помръдне части от тялото си.

Болестта, която го удря, се казва "Синдром на Жулиен-Баре" и според докторите е изключително рядка.

"Едно на милион - така са казали на баща ми - разказва днес Фабио. - Никой в семейството не е мислил дали ще мога да играя футбол, въпросът е бил на оцеляване и да мога да се движа."

По това време момчето е в школата на Дженоа и му сочат добро бъдеще на бранител. Има характер, атлетичен, играе умно за възрастта си.

След пристъпа 20 дни е в кома. Андреа Писакане се моли за живота и здравето му, а докторите казват, че периферната нервна система е жестоко увредена и мускулатурата също трудно ще се възстанови някога в пълната и сила.

Но - чудесата са възможни, когато имаш воля, сила и малко късмет. Писакане минава през един куп отбори от долните дивизии, младежки формации и мъжки тимове, като имената са като от табелите край аутобана, ако обикаляте Италия с автомобил: Равена, Кремонезе, Ланчано, Лумедзане, Анкона, Тернана, Авелино...

Далеч от блясъка на Серия А.

В Лумедзане през 2011-а съдбата опитва за втори път да го спре на пътя към мечтата му.

Получава оферта за подкуп от 50 000 евро, за да загуби отборът му мача срещу Равена, за който е играл по-рано в кариерата си. Той и Симоне Фарина са двамата футболисти, които отказват и са част от разразилия се скандал Калчоскомезе, втори по мащаби след Калчополи.

"Заплашваха ме, разбира се - разкрива. - Плашеха ме с "изчезване от лицето на земята", с атака към семейството ми и инциденти на улицата пред дома ми. Но аз имам опит с камората, не се плаша лесно."

Като знак на уважение Чезаре Прандели го кани да тренира с националния отбор, тъй като в Италия името му става символ на честна игра. ФИФА му дава наградата за Феърплей през същата година.

А да го плашат с мафията... Не са уцелили човека.

Роден е през 1986-а в Неапол. Израснал в Испанския квартал, в който "убиваха хора често", по неговите думи. В един ден, в който играе футбол с приятелите му, застрелват някого на 10 метра от площадката, на която ритат. Видял е какво ли не.

"Главата ми е в белези, над 20 са - сочи с пръст Фабио. - Един път тичах през улицата да гоня топката и ме блъсна един мотор. Друг път паднах на тротоара, пак на футбол. Имам и няколко от годините по долните дивизии. Ако си обръсна главата, ще съм като зъл герой от сериал, целият в шевове по главата."

Обича футбола, откакто се помни. Обича и Марадона, който по времето на детските му години е наравно с Господ в йерархията на почит в неаполитанските домове.

На дясната му ръка има татуировка с емблемата на Бока Хуниорс, където Диего заиграва за втори път през 1995-а. Тогава Фабио е на 9 години и си спомня, че в града всички се събират да гледат мачовете на аржентинския гранд заради номер 10. От онези дни Бока е символ на Диего - тоест на футболната му любов.

Днес ултрасите на Наполи не се радват на екипа, който носи - на Каляри, който е враг на регионално ниво. Но и те уважават човека, на когото цяла Италия свали шапка, когато се изправи срещу черното тото.

Преди дни пък английският вестник "Гардиън" отиде в дома му и му връчи награда за "Играч на годината", не като футболни прояви и качества, а като история, която е впечатлила хората от изданието.

Тогава я научи и света, а съдбата на Фабио си е направо потресаваща. Нито парализата успя да го спре, нито мафията. 

Футболът - мечтата му, победи. Игра в Серия А, въпреки прогнозите, напук на всичко.

Затова един 30-годишен мъж си заслужава да плаче, не мислите ли?!