Бог ми даде шанс да играя футбол. Нямах право да се предам и да се откажа

Ерик Абидал слага на масата медала. Гледа го като скъпоценност и казва: "Само заради вас го извадих".

След това на телевизора в офиса тръгва DVD с финала в Шампионската лига от 2011-а, когато бе спечелен този медал. Пак специално за интервюиращия го екип на списание "FourFourTwo".

Това е мач, в който Абидал игра 90 минути, а после Карлес Пуйол му даде лентата на Барселона и правото първи да вдигне над главата си трофея, спечелен с 3:1 над Манчестър Юнайтед.

Бяха минали само 71 дни от операцията, при която бе отстранен тумор в черния му дроб. Тя не се оказа последна - 10 месеца по-късно се наложи трансплантация, след която френският защитник пак се върна на терена!

Барселона е мястото, където трите му дъщери ходят на училище. Това е градът, в който избра да остане със семейството си, въпреки че помогна активно и за популяризирането на домакинството на мондиала Катар 2022.

Интервюто може да започне.

- Какво щяхте да правите, ако не беше футболът?

- Мечтата ви винаги е била да съм футболист, от малко дете. Но на 17 години си счупих и двата крака. Учех за декоратор и рисувах в Лион, не бях никак лош. Но не бях и най-добрият в класа ми.

На 18 години изиграх един мач за Купата на Франция с аматьорския отбор на Лион Дюшер срещу Ница, които тогава бяха във втора лига. Скаути на Монако бяха на стадиона да гледат играч от съперника, но ние играхме добре и ги бихме с 4:0.

От Монако се обадиха на президента на нашия клуб и искаха да ида на проби за седмица. Беше през февруари, казаха ми да се върна отново през юни за договор. Подписах за пет години и изпълних мечтата си.

- Преди да се върнете у дома в Лион, играхте за Монако и Лил. А кой беше любимият отбор на детството ви?

- Лион, разбира се. От дете ги гледах, израснах в този град. Ходихме и на стадиона понякога. Но билетите не бяха никак евтини, а моето семейство нямаше много пари. Людовик Жюли, който после игра в Барселона, бе най-добрият играч на Лион по онова време. Много пъти кандидатствах да ида на проби в отбора, но ми отговаряха, че съм твърде слаб физически, твърде кльощав. Четири или пет пъти ме отразяха. Накрая отидох другаде... Монако.

- Кажете ни за първия ви професионален гол. Знаем, че е велика история...

- Да, той доведе до сватбата на родителите ми! Казах им, че е крайно време официално да се оженят, а те отговаряха на шега, че ще стане, когато вкарам някой гол. И понеже отне дълго време, отлагаха. Но когато бях в Лил най-накрая се случи. И ги притиснах - време е за сватба! Беше страхотно, забавлявахме се много.

- Спечелихте три поредни титли с Лион, но не трябваше ли да постигнете повече в Шампионската лига?

- Имаше малки детайли, които ни попречиха. Бяхме един от най-добрите отбори в Европа, но винаги се изправяхме в един момент срещу някой по-голям от нас. С повече опит, с повече силни индивидуалности. Ако имахме един наистина топ, топ нападател...

Накрая на този период се появи Карим Бензема и с него Лион спечели последната си титла през 2008-а, но тогава вече отборът бе различен. Сега има доста талант в състава, бъдещето изглежда обещаващо.

- Наистина ли поставихте ултиматум на шефовете на Лион и отказахте да тренирате, за да ви пуснат в Барселона?

- Не е вярно. Обадих се директно на вицепрезидента и му казах, че искам да ме пуснат в Барселона. Думите ми бяха: "Барселона ме иска, трябва да намерим решение". Бях по това време на ваканция точно в Каталуня и на следващата вечер ми се обадиха да оставам там, да ида в офисите на клуба и да си подпиша договора.

Аз бях на летището и току-що си бях чекирал багажа за прибиране у дома! Казаха ми, че не могат да го върнат, но когато разбраха, че става дума за нов играч на Барса, нещата се уредиха за минути. Отидохме обратно в хотела и на следващия ден подписах.

- Играхте за Рийкард и Гуардиола в Барселона. Дайте ни малко вътрешна информация за стиловете, разликите, приликите...

- Всеки е различен в треньорския занаят, не само те двамата. Имат си планове, стратегии и виждания. Рийкард се справи отлично - спечели титлата и Шампионската лига.

Хората не бива да забравят това, нищо, че след него Барса два пъти спечели требъл с Гуардиола и Луис Енрике.

Пеп бе различен, разбира се. Млад, свеж, току-що спрял да играе. Той даде различна идея за футбола на отбора. Казваше: "играйте с топката, пас, пас, пас, а като стигнете последните 30 метра до вратата - направете разликата с индивидуална класа". Думите му бяха, че той ще ни покаже как да стигаме до там, а нататък личните качества ще направят гола. Работеше много здраво. Имаше и късмет в първия си сезон, разбира се - та ние спечелихме шест трофея! Без малко късмет във футбола не става.