"Маймуната" Бургос - лудият, който пази гърба на Симеоне

Преди 23 години Ривер Плейт празнуваше титла в Аржентина.

И то - без да загуби нито един мач от Апертура, воден от гениалния Енцо Франческоли, току-що завърнал се от Европа, и младият му наследник Ариел Ортега. В състава бяха още Матиас Алмейда, Хуан Пабло Сорин, Ернан Креспо и Марсело Галярдо - бъдещи звезди на Аржентина. На толкова талант трябваше и щипка лудост.

На вратата бе Ел Моно - Маймуната. Дългокос, приличащ на барабаниста Нико Макбрейн от Iron Maiden, с разкривени черти и поглед на човек с отчайващо тежък случай на психическо разстройство, Херман Адриан Рамон Бургос бе истинският култов герой на агитката.

На всичкото отгоре вече бе последвал Нико не само в имиджа, но и със създаването на рокбандата Ел Гарб. Хеви метъл отвсякъде.

Наричаха го Ел Моно, защото наистина наподобяваше Маймуна в движенията, ръста и дългите ръце, косите, лицето, изражението... Не е особено любезно, знаем, но пък самият Бургос си го хареса.

Отиде на две световни първенства като втори вратар на Аржентина (1998-а и 2002-ра), а през 1999-а подписа с Майорка и се озова в Примера. Няколко кръга бяха минали от първия му сезон, когато получи третата най-дълга санкция в историята на испанския футбол - наказаха го 11 мача за опит да откъсне главата на Маноло Серано от Еспаньол.

През 2001-ва стана част от Атлетико, изпадна във втора лига и се върна със славния тим (където бе съотборник с младия Фернандо Торес), за да се наложи да влезе в друга битка през 2003-а, когато чу диагноза "рак".

Излезе победител, но през 2004-а се отказа от футбола.

Времето му в Атлетико на терена ще бъде запомнено с лудостите. Винаги пазеше с шапка с козирка, под която дългите му коси пълзяха по раменете и гърдите. В дербито с Реал (ох, колко му бяха омразни) спаси с лице дузпа на Луиш Фиго, носът му бе счупен от мощния удар, но довърши мача окървавен и донесе 2:2 на "Бернабеу" с невероятни спасявания.

Ултрасите на Атлетико го обичаха - беше луд и всеотдаен.

Когато спря с футбола написа песен, която изпя с рокгрупата си. "Футболистът е мъртъв, певецът живее", се казваше в нея. Днес обаче твърдо заявява: "Убих и музикантът, остана само треньорът".

Да - пълно отдаване на новата професия.

Преди 5 години се върна на "Калдерон", като един друг техен любимец - Диего Симеоне, го придърпа като асистент в треньорския си щаб. Двамата правят чудеса с този отбор, но историята за Моно трябва да се разкаже малко по-детайлно.

През 2012-а доста наедрелият през годините след активната кариера Бургос се приближи до Жозе Моуриньо край тъчлинията и му каза в лицето: "Само ме докосни и ще ти откъсна главата. Аз не съм Тито." Седмици по-рано Специалния бе бръкнал коварно иззад гърба в окото на Тито Виланова по време на Ел Класико.

Жозе изглеждаше стреснат от заплахата на огромния Маймун Бургос. И - с оглед на размерите и лудия поглед на аржентинеца, не можем да го виним. По-късно, на пресконференцията, Моуриньо пак си бе вънал цвета на лицето и традиционното надменно отношение: "Кой е този Бургос?".

Моно обаче вече бе извоювал репутация на един от най-големите биткаджии в треньорския занаят. Той е зад гърба на Ел Чоло във всеки миг, готов да се взриви като динамит и да отнеме от напрежението за треньора и отбора.

Две години след инцидента с Жозе, пак мадридско дерби. Диего Коща пробива отляво, съборен е от Алваро Арбелоа около границата на наказателното поле и... съдията дава нарушение в атака или симулация, не се разбира точно. Но не е дузпа, нито пряк свободен удар. Моно нахлува почти до терена, а реферът го гони от скамейката.

Петима от Атлетико - двама играчи, администраторът, лекарят и Симеоне, не могат да удържат Маймуната. Той е готов да убие съдията, а испанската телевизия прави забавно видеоклипче, в което картинката е весела - как група хора опитват да усмирят огромния агресор.

Слагаме черта за момент. Не оставайте с впечатление, че това е някакъв футболен хулиган, който е в щаба на Ел Чоло, за да започва битки и да лази по нервите на съперници и съдии.

Бургос е много повече от това. Той е дясната ръка на Симеоне и има големи заслуги за успехите на Атлетико в последните години.

"Всичко, което постигнахме в Атлетико, стана с ужасно много труд - разказва Моно. - Когато Диего и аз дойдохме, в клуба властваше хаос. Първата бе да подредим основните неща - играчите да знаят къде да намерят президента, вицепрезидента, масажистите, треньорите, каква им е програмата, какви са им целите. Играчите разбраха какво се иска от тях, какъв клуб е това и накъде вървим заедно. През 15 минути им повтаряме - трябва да спечелим всеки мач. Всичко е в името на Атлетико, тук няма никой, по-голям от името на клуба."

Човекът, смятан за странен луд в годините като играч, се оказва точната трансмисия в контакта между Ел Чоло и футболистите. Всички го обичат, въпреки че не винаги е любезен и казва "добро утро" с усмивка. Умее да говори, но още по-добре говори с действия.

"Когато го видя на тренировъчното игрище, подреждащ, подготвящ и подсвиркващ си, се успокоявам - казва Симеоне. - Аз отивам първи, половин час преди заниманието, искам да усетя времето и тревата преди тренировката. Тоест - мисля си, че съм първи - Моно вече е там."

Ел Моно и Ел Чоло постигнаха големи неща, извеждайки Атлетико до титла в Испания и два финала в Шампионската лига. След епичен мач с Леверкузен в турнира и двамата дружно псуваха германския треньор на гостите Роджер Шмидт, който прави впечатление на хрисим човечец.

Но си позволи да ядоса двете луди глави на пейката на Атлетико. Какви ругатни чу само (във видеото горе, надяваме се да се оправяте с базов испански език)...

Бургос е иноватор. Той се появи на един мач на стадиона на Хетафе със странни очила на лицето. Оказа се, че това е Google Glass - разработка на софтуерния гигант, в които е въвел треньорска програма за статистика.

"Великолепни са, виждаш всичко в реално време и следиш какво не е наред в представянето на отбора. Очилата ми показват детайли, които иначе ще знам чак след края. Така можем да променяме и коригираме в движение", каза след двубоя.

Атлетико пък показа в twitter профила на клуба един примерен екран със статистиките (долу), които очилата могат да ти предложат в хода на мача.

Моно ги нарече "бъдещето на треньорите", въпреки че и до днес единствено Валенсия се реши да повтори експеримента.

Защо се разбират двамата с Ел Чоло? Как мелят два остри камъка? А и - странно за треньорския занаят, те никога не бяха работили заедно преди да се съберат в Атлетико.

"Ние не спорим, ние дискутираме. Постоянно и за всичко - описва ситуацията Бургос. - Той е много емоционален, като мен. Но никога не се държи така, сякаш е над мен, като началник. Понякога потъва в мисли, защото е наистина отличен анализатор и тактик. Но винаги обсъждаме детайлите."

Капитанът на отбора Габи е изпълнен с уважение към асистента на Диего Симеоне. "Допълват се чудесно - казва халфът. - Много силни характери, но и много знаещи за играта. Вярваме им безрезервно, а Моно е като част от отбора."

Агитката също сляпо вярва и следва тези двама аржентински лидери. Лудото пламъче в погледите им е една от причините. Успехите и невероятното представяне на отбора, който няма финансовите мускули на Барса и Реал - друга причина.

"Атлетико е клубът на бачкаторите, на обикновените хора - казва Моно. - Навремето аз бях достатъчно добър вратар, за да ме вземе Реал, но нямаше как да играя там заради външния си вид. Не бях достатъчно красив и лъскав. Тук е моето място - при хората, които през седмицата строят сгради и карат таксита, а в събота подкрепят Атлетико."

Скоро вероятно това ще се промени. Симеоне е един от най-високо оценяваните треньори в света и нищо чудно да поеме към гранд в друга страна, с по-големи финансови ресурси. И не са само парите - много е вероятно да е дошло време за ново начало.

С Ел Чоло върви и Ел Моно - вече е сигурно.

Следващият клуб на тези двамата може да очаква само едно - здрава работа и непримиримост.

Успехите са зад ъгъла на тази улица, по която Симеоне и неговият солиден гръб Бургос вече крачат съвсем уверено.