Канчелскис - откритието на Лобановский, което вбеси Фъргюсън

Тук говорим за човек, който никога не се е плашил от предизвикателства. Напротив, те бяха добре дошли за него в кариерата и живота му.

Ще говорим за един усмихнат тип от Източна Европа, който развяваше неподстриганите си, невчесани коси по крилото на британските стадиони в началото на 90-те, играейки за три от най-пропитите с история клубове. Не му пукаше за Желязна завеса и прочие глупости, които не се случват на игрището за футбол.

Също така ще прочетете за онзи, който не се поколеба да иде в Саудитска арабия още в началото на века, далеч преди един куп застаряващи звезди от Европа да изберат петролните долари от региона.

За понякога скандален, често непредвидим и избухлив характер - за него също ще говорим.

Първо, за Андрей Канчелскис понятието "у дома" е доста разегливо. Роден в Кировград, Украйна днес, но през 1969-а - част от СССР.

Би следвало да се нарича гордо украинец, нали? Но родителите му са литовци, а той и след отделянето на Украйна продължи да играе за Русия и да се самоопределя като "руски човек".

На 19 години радарът на Динамо Киев го засече и той се появи в един от най-силните отбори в Европа, който преминаваше етап на перестройка (както и цялата държава) в края на 80-те, след поколението на Блохин и Беланов, заминали в чужбина през 1988-89 г.

Валерий Лобановский му даде дебюта, а след това го извика и в отбора на СССР, един от последните преди разпада. След само 22 мача обаче замина за Шахтьор (Донецк), като в Киев му казват неособено елегантно, че не е достатъчно добър.

Шахтьор по това време не е сила. Но само за 7 месеца убеди някак Манчестър Юнайтед, че този 22-годишен мощен тип по крилото си струва парите.

През март 1991-ва Алекс Фъргюсън го привлече за 650 000 лири и в Англия всеки запалянко, репортер и експерт повдигаше вежди: Играч от СССР? Сериозно ли?

Сериозно, разбира се. Норвежкият експерт по млади играчи Руне Хауге вече е станал агент и е пробил на източния фронт. Следи няколко таланти от региона. Знае, че Фъргюсън търси крило отдясно, за да има баланс с чудото Гигс, което вече се е наложило отляво и изглежда с огромно бъдеще.

20 години по-късно Руне Хауге ще се изправи срещу вълна от обвинения за това как са ставали сделките му с играчи - подкупи, заплахи, плащания под масата и фиктивни договори... В случая с украинското крило, норвежецът е само посредник по сделката.

Но Канчелскис вече е на "Олд Трафорд" през пролетта на 1991 г., редом до Хюз, Робсън, Брус и останалите. В онзи момент в елитната дивизия на Англия, която все още не е Висша лига, чужденците са общо 11 без да броим играчи от Уелс, Шотландия и Ейре.

Андрей започна само един мач до края на сезона, като в него Юнайтед падна с 0:3 от Кристъл Палас.

Остана извън групата за Ротердам, където Фъргюсън и тимът му вдигнаха Купата на купите срещу Барселона във велик финал под поройния дъжд. Бъдещето му в този прогресиращ отбор на "червените дяволи" изглеждаше в този момент доста съмнително.

Но още в първите мачове на новия сезон Канчелскис убеждава, че може не само да тича бързо (макар и - според някои вестници в Англия, доста смешно), а и да стреля мощно с двата крака, да печели единоборства и да участва в динамичната игра на Юнайтед, ориентирана категорично към атаката.

По това време в разпадащата се съветска империя се развиват процеси, много по-сложни от това, което един материал за футболист може да си позволи да обясни. Но в чисто спортно отношение звездите трябва да избират принадлежност, национален отбор, герб.

Андрей избира Русия, а в родната му Украйна това е прието като предателство. Но той има своите причини за това.

Месеци след трансфера му в Юнайтед, в родината му става страшно - босът на Черноморец (Одеса) е убит пред дома му. Три години по-късно същото се случва и с президента на Шахтьор, който е продал Андрей в Англия.

Футболът в Украйна е в ръцете на хора, които не са символ на чистите икономически отношения в първите години след СССР. Спорно е дали в Русия нещата са много различни, но - по тази и други причини, Канчелскис избира герба на Руската федерация.

И там нещата се развиват не съвсем според плана. Преди световното в Щатите през 1994-а, точно звездата на Юнайтед е в основата на бойкота срещу треньора Павел Садирин и много от асовете не се качват на самолета. Канчелскис обаче играе за Русия и ОНД на Евро 92 и Евро 96.

В клуба му нещата вървят добре, той е култова фигура за феновете, а Юнайтед е шампион през лятото на 1993-а след 26 години пауза. Андрей преподписва с клуба, Алекс Фъргюсън е доволен, но една случка променя всичко.