Защо стои вратарят в мъглата?

Една снимка обикаля интернет традиционно по това време на годината. И от нея настръхваш, ако обичаш истински футбола.

Или просто - ако обичаш истинския футбол.

На нея един вратар седи приведен и концентриран пред вратата си, а около него е паднала такава мъгла, че не е сигурно дали вижда дори обувките си.

Какво е специфичното на фотоса ли?

Ами... Мачът е спрян и играчи, освен вратаря, на терена няма. Но той не знае.

Снимката е култова, но зад нея се крие историята на един от великаните на футбола в Лондон в първата половина на XX в.

Това е човекът, който не изостави вратата си дори, когато за нея нямаше заплаха. Но - по реда на събитията.

Сам Бартрам играе като ляво крило и инсайд в първите си години като непрофесионален футболист за Болдън Вила, когато е на 18-19 години. Роден през 1914-а, само е слушал истории за Първата световна война, но участва във Втората. За това - по-късно.

През 1934-а скаут на Чарлтън го харесва, докато пази на вратата на Болдън... поради липса на друг страж. В онзи ден Бартрам спасява дузпа и е взет на проби в тима, борещ се за промоция от трета във втора дивизия.

Да кажем, че пробите не тръгват добре, ще е елегантен начин да ви го сервираме. Допуска 6 гола в първия си мач за резервите, а после му вкарват по два в следващите три двубоя. Но мениджърът Джими Сийд вижда едно много важно качество в иначе дребния за вратар младеж (178 см) - непримирим е, стиска зъби и дава кураж на хората пред него в най-трудните моменти.

В първия му двубой като титуляр за Чарлтън губи с 0:2 от Уотфорд. Началото никак не е добро, но това всъщност е старт на 22-годишна любовна история, превърнала Сам Бартрам в най-голямата легенда на този клуб.

Още в първия му сезон Чарлтън печели промоция във втора дивизия. Година по-късно завършва втори след Манчестър Юнайтед и е вече в първа лига.

През февруари 1936-а името му може да бъде открито във в. "Дейли Експрес", който след един мач срещу Нюкасъл, спечелен с 4:2, пише: "Да свалим шапка на рижавия вратар Сам Бартрам. Някои от спасяванията му бяха от световна класа. Той е изобретателен, има различна техника и стил на вратар."

Бартрам и Чарлтън завършват втори след Манчестър Сити в дебютния им сезон в елита. Вратарят вече е признат лидер, а историите около него са все по-култови.

През септември 1937-а се жени в деня на домакинския мач срещу Мидълзбро. Сутринта е в църквата, а по обяд отива на стадиона, преоблича се и играе - блестящо - за победата с 1:0, след което буквално е отнесен на ръце от феновете обратно до церемонията, която вече е в лондонска градина, недалеч от стадиона. В този мач получава и контузия, та накуцва по време на танците...

Същата година, навръх 24 декември, Сам Бартрам окончателно влиза във футболната история. Това е великата история на снимката, с която започнахме.

Чарлтън гостува на Челси по Коледа, като времето в Лондон е мъгливо.

"Още в първите минути теренът трудно се виждаше, а мъглата падаше все по-ниско - пише в автобиографията си Бартрам. - Виждах как идва откъм отсрещната врата, на която Вик Уудли (пази на Челси) вероятно също трудно е разбирал какво се случва. Реферът спря играта в началото на второто полувреме, но след 1-2 минути я поднови, защото малко се проясни. След малко пак не виждах нищо...

Минаха доста минути, в които топката не идваше до наказателното ми поле, нямаше и следа от нашата защита. Резултатът бе 1:1 и си мислех, че сериозно натискаме.

Тогава от мъглата се появи един полицай, който ме попита: Какво, по дяволите, правиш тук? Мачът е спрян от 15 минути! На игрището няма никой. В съблекалнята момчетата се скъсваха от смях...".

Да, историята е истинска. Сам Бартрам седи няколко минути (според полицая - 15-ина) сам на игрището и дебне някой да не му вкара гол. Нищо, че тогава вече двата отбора са се прибрали в съблекалнята.

Признава, че е чувал зад гърба си смях и подвиквания, вероятно от хора, които си тръгват и са видяли, че мачът е прекратен. Той самият не го знае, а можем само да си представяме каква е била тази лондонска мъгла!