Григор Димитров V

Григор Димитров изстрада титла №5 в кариерата си от турнир в ATP, като победи с 6:2, 2:6, 6:3 японеца Кей Нишикори за 108 минути на финала в Бризбън.

В края в очите на българина имаше и сълзи, или поне така ни се стори... Вълнение, може би и облекчение след близо 2 години, в които слуша за това как "все не му стига малко".

Димитров направи страхотен старт на годината в Австралия като удари поред Доминик Тим, Милош Раонич и Нишикори - трима играчи от топ 10. Финалът пък го освободи от още една причина за тревоги - не бе побеждавал никога японеца.

В първия сет Григор проби при 3:2, затвърди с подаване на нула, а при 5:2 нанесе нов удар - пробив и край на първата част за 36 минути. Играеше толкова уверено, че ни се струваше сякаш финалът е формалност.

Което, разбира се, няма как да стане при японския биткаджия Нишикори.

Кей отвърна с много мобилизирана игра във втория сет, без да надиграва Григор. Всъщност целият финал мина с отличен тенис и от двете страни на мрежата, но при българина личи и огромна самоувереност, психическа устойчивост и физически отлична форма, добавени към отдавна ясните на всички качества в техническите компоненти.

Нишикори изравни сетовете по огледален сценарий - с пробиви при 3:2 и 5:2.

След което се оттегли за три минути за медицински таймаут, без да се разбере какъв е проблемът.

След паузата битката си бе пак така равностойна, но при 4:3 Димитров нанесе своя удар след две изпуснати точки за пробив. И с 4:3 пътят към титлата бе открит.

Григор сервира за мача и спечели гейма си на нула, за да вдигне победно ръце - 6:3 и титла!

10 финала, пет спечелени, пет загубени.

Съвсем нелошо изглежда статистиката.

Но още по-добре изглежда на корта Григор Димитров, който някъде от средата на 2016-а показва завръщане на правия път в концентрация, подготовка и подход към мачовете.

И резултатите се подобриха с два загубени финала към края на миналата година.

Сега се върна и усещането от титла.

Няма да е последна.