Танцуващият гений Лори, на когото не бе писано да остарее
Лори Кънингам остава единственият играч на Реал, аплодиран от публиката на Барселона на "Камп ноу"
През февруари тази година кметството на Лондон обяви нови 8 плакета, които да бъдат поставени при някогашните домове на легендарни личности, живяли в града. Имената са впечатляващи не само за британците.
Самюел Бекет, с неговите пиеси и сценарии. Ава Гарднър, звезда на десетки Холивудски филми от 40-те до 70-те, Фреди Меркюри - планета в музиката... Имаше и двама футболисти.
Единият е Боби Муур, русокосият Бог на английската игра и човекът, символизиращ триумфа от 1966-а като капитан и лидер на отбора - световен шампион.
@angelcakephotos thats the great Laurie Cunningham Phil Neal is chasing https://t.co/WCjAQGSBRe
— e_p smythe (@e_p_smythe) 18 November 2016
Другият? Това е един танцьор с футболни обувки, който срина много стереотипи по английските стадиони, живееше живот на суперзвезда, изтърпя обиди и ругатни, за да чуе най-славните аплодисменти, които един футболист може да заслужи.
Лори Кънингам си е лондончанин по рождение, от Арчуей в северната част на града. Появява се на бял свят като едно черно бебе през 1956-а. В години, в които да си тъмнокож в Англия не е най-приятното и лесно нещо на света.
Той трябва да стане танцьор, защото родителите му мечтаят за това, а и е добър. На 16 години е на прага на "Балет Рамберт", който забелязва таланта му и иска да го включи в заниманията. С тънките му глезени, невероятно гъвкаво тяло и леки движения, танците са в кръвта му. Дори приятелката си, която става и жената на живота му, среща на дансинга.
Но футболът - това е в сърцето.
На 18 отива не в балетната школа, а в Лейтън Ориент. Отборът на най-близкия лондонски квартал, който вижда как танцуващите обувки са заменени с футболни, но краката са все така сръчни и бързи.
Та през 1974-а този юноша с големи амбиции се озовава в Ориент, а година по-късно дебютира във второто ниво на английския футбол. И му отнема няколко месеца да вкара гол-шедьовър на "Стамфорд Бридж" срещу Челси през пролетта на 1976-а, който се нарежда до най-добрите в историята на играта на Острова. Лори поема топката на лявото крило, малко след централната линия.
Между него и вратата е цялата защита на Челси - Кени Суейн, Дейвид Хей, Стив Уикс и големият Рон Харис. Всички те поред опитват да отнемат топката с влизания, достойно за онези години.
Но рязката смяна на скоростта, демаражът и дрибълът на Кънингам ги оставят безпомощни. Танц с топката. Завършен с удар от 20 метра, оставил на място вратаря Джон Филипс.
Година по-късно Уест Бромич плаща 100 000 лири за него и го добавя към Сирил Риджис и Брендън Бетсън - други двама тъмнокожи играчи, които вече са в отбора. Триото е наречено The Three Degrees (нещо като тримата тенори), както тогава се казва популярно соул трио от САЩ. Цветът на кожата обаче прави тези асове неособено популярни на доста стадиони в страната.
В сърцето на полузащитата са Брайън Робсън и Лен Кантело. Този отбор има сили дори за титлата, а Кънингам блести най-ярко. Неговите пробиви с рязка смяна на скоростта по-късно са копирани от Джон Барнс и Крис Уодъл, а в новото време най-добрият пример за такъв тип крило е Луиш Фиго.
Танцьорът с топка става първият тъмнокож, който облича екипа на Англия до 21 г., а само с няколко дни губи привилегията да е първият и при мъжете - изпреварва го Вив Андерсън.
От трибуните звучат освирквания, но на Лори не му пука. Той играе като луд, създава положения, а Сирил Риджис бележи безпощадно. Расистките обиди са посрещани с усмивка. Особено популярно е "Зулу" - скандиране, което феновете на няколко отбора не спират да повтарят, когато топката е в някой с тъмен цвят на кожата.
В тези мачове Лори е особено добър, направо няма спиране.
В огромната конкуренция на онези години, срамота е, но е факт - Лори Кънингам играе само 6 пъти за английския национален отбор. Но постига нещо, което преди него не е правено...
0 коментара