Татко беше прав. Аз играех футбол, но той ме отвлече в тениса

Писмо от Каролине Возняцки до Каролине Возняцки

Sportinglife
Sportinglife 10:00 ч., 11 Яну 2017
0
4722
GETTY IMAGES

Дишай, Каролине. Дишай.

Защото ще има моменти като онзи през 2010-а, когато след победата ти в Китай над Петра Квитова си лягаш, знаейки, че на следващата сутрин ще си номер едно в света.

Затова, дишай.

Ще има и моменти, в които всичко ти се отщява. "Пак трябва да тренирам, пак трябва да ям същата храна, пак имам полет днес... Ежедневието на професионалния тенисист."

Ще има и хора, които се съмняват в теб, и критици... Ще има хора, които искат да се провалиш, щом веднъж си номер едно.
Не ги оставяй да ти повлияят. Остани си оптимист по душа, не ставай цинична и не се давай на циничните хора.

Медиите ще те вдигнат в небесата като звезда много бързо. Ще те свалят от там също толкова бързо. Разбирай огромното влияние на социалните медии! Това е много важно! Давай на феновете си истинското си лице, това коя си, какво правиш и как наистина се чувстваш.

Накарай ги да те познават. Споделяй с тях ежедневието си, разбира се - запазвайки личните неща само за себе си.
Ще ми благодариш за тези съвети един ден. Не се плаши от нови неща и възможности. Само веднъж ще имаш възможност да живееш.

Снимай се в реклами на ботуши, бъди гост в тв предавания, бъди креативна... Не пропускай нищо.

И още нещо ключово.

Тенисът не е за цял живот, Каролине. Планирай живота си и след него. Харесваш модата, а с опита, който татко ти ти е предал в бизнеса, изгради си стратегия за бъдещето. Той ти казва: "Можеш да осигуриш децата и внуците си, ако си внимателна и креативна."

И отново е прав.

Няма смисъл от мегаяхти и частни самолети. Не са ти нужни.

Можеш да си позволиш едно Ferrari - ето, казвам ти го от опит. Онова, за което си мечтаеш в момента, когато си на 12.

Едно червено Ferrari. Не шест. Не цял гараж. Едно, за да си сигурна, че си заградила още една мечта. Обичаш тази кола. Купи си я.

Работи здраво. Напипай нещата, които обичаш да правиш (освен тенис) и се опитай да си добра в тях. Запази детския си ентусиазъм за нещата.

Обещавам ти, че ако изпълниш тези заръки, след 16 години мама и татко ще се гордеят с теб. Не забравяй мечока. Още го пазя. Нося го навсякъде с мен.

И когато го слагам в багажа за поредното пътуване, става едно и също - спирам за секунда и се замислям.

Мисля си какъв късмет имам да получа толкова любов и подкрепа през годините.

И това ме кара да се усмихвам всеки път.

Източник: Player`s Tribune

0 коментара

Твоят коментар:

Close Обратно към статията