Англия му нахлузи ряпа, даде му четири имена и го зачеркна

"Разбира се, беше голям удар за мен.

Да видя колажа на първа страница, с ряпа на главата ми... От онзи ден, в който напуснах поста на селекционер на Англия, аз съм вероятно единственият човек в тази страна, който има четири кръщелни имена - Греъм Бившият Мениджър на Англия. Не Тейлър.

Да, майка ми се разболя тежко от онези неща, които чу тогава. Да, на мен не ми бе лесно, макар през годините да започнах да се шегувам по темата. Достатъчно широко скроен човек съм. И, да - това бе практическият край на кариерата ми като мениджър, сложен от един колаж и стереотип."

Думите са на Греъм Тейлър, а случката, която описва - от есента на 1993-а.

В четвъртък Тейлър си отиде от този свят на 72 години, от които поне 3/4 даде на футбола. И то с достойнство и срещу изключително тежки удари на съдбата, зачеркнат и сринат със земята в родината си.

Греъм никога не се оплака, не потърси справедливост или съдебни действия срещу в. "Сън", който сложи ряпа на главата му в колажа си на първа страница. Това бе денят, в който Англия се събуди с махмурлук от отпадането от световното след 0:2 от Холандия в квалификация.

Същото това издание, съсипало не една кариера и съдба, 4 години по-рано пусна на първа страница заглавие "Истината" и написа грозни лъжи как феновете на Ливърпул обирали труповете на приятелите си на терена на "Хилзбъро" в трагедията от 15 април 1989-а.

Трябваха 25 години на "Сън" да се извини за лъжите си на Ливърпул.

На Тейлър - така и не го стори до смъртта му.

Ряпата имаше ефект на лавина, защото в този ден всички англичани ругаеха света. И колажът фокусира всичко върху селекционера, който бе заклеймен като идиот, причинил отпадането.

Нищо, че реално Англия не се класира заради един германски съдия - казва се Карл Йозеф Асенмахер, който се направи, че не вижда фаула на Роналд Куман за червен картон при 0:0 и пожали капитана на холандците.

Повторенията показват, че нарушението е в наказателното поле, Куман е последен и спира голова атака, задържайки Плат. Решението дори не е трудно. Случва се в 57-та минута.

Минути по-късно същият играч вкара първия гол от много съмнителен пряк свободен удар. Англия удари три греди в онази вечер и бе по-добрият отбор, но... Ряпата отиде на главата на Тейлър.

Така дойде и стереотипът - неудачникът, идиотът, провалил националната мечта.

Нищо, че тогава Греъм Тейлър бе на 49 години и вече направил достатъчно, за да се знае, че има голям потенциал и умения в работата си. Нищо, че в решителната вечер бяха контузени куп основни играчи като Стюърт Пиърс и Пол Гаскойн. Нищо, че реферът е направил ужасна грешка. 

Само на 27 години пое първия си отбор - Линкълн Сити, като успя да го направи шампион на четвърта дивизия в третия си сезон.

Уотфорд го назначи, като също бе в четвърта лига. Тейлър го вкара за 4 години в елита, намери диаманти като Джон Барнс и постигна немислимото през 1983-а, завършвайки втори в Англия, само след непобедимия по това време Ливърпул. Изведе Уотфорд в Европа, а до идването му, този клуб никога не бе играл в Първа дивизия!