Големите умове на футбола днес

Зад всеки успял треньор седи умът на спортния директор. Зад всеки успешен клуб - също.

Перифраза. Но вярна за футбола днес, когато играта измисля нови и нови начини да се променя, да се подобрява и в основата на това са хора, които имат еднакво добър поглед върху качествата на играчите, способностите да се изгради отбор, както и цялостната визия за един клуб и неговото развитие - финансово и спортно-техническо.

Кои са умовете на днешния футбол, които имат най-голямо влияние?

Рамон Родригес Вердехо - Мончи, Севиля

Някогашният вратар на Севиля остана в клуба и след края на кариерата си през 2000-а и пое поста на директор по футбол. Току-що изпаднал, грандът имаше нужда от ново начало. Мончи получи две задачи от ръководството в дългосрочен план: Да подобри драстично нивото на клубната академия за таланти и да коригира нещата в скаутинга на играчи и в Испания, и зад граница.

Това, което последва в 16-те години (влизаме в 17-а) на Мончи, е период на най-големите успехи в историята на Севиля. Разбира се, че не е съвпадение!

Пет трофея в Лига Европа, Суперкупа на Европа, Купа на краля и няколко участия в Шампионската лига са видимите постижения.

От академията излязоха Серхио Рамос, Алберто Морено, Хосе Антонио Рейес, Хесус Навас... Хора, които клубът изгради и продаде за големи пари. Диаманти като Даниел Алвеш, Фреди Кануте, Луис Фабиано, Елвер Банега, Кевин Гамейро, Карлос Бака и Иван Ракитич минаха през Севиля, взети за смешни пари, а донесли в касата над 200 милиона евро.

Клубът е стабилен финансово с успеха си в операциите извън терена, както и триумфите на игрището. И заслугата е на Мончи, който последователно доведе в клуба треньорите Хуанде Рамос, Унай Емери и сега - Сесар Сампаоли.

Но по-важното е, че когато най-накрая потърси ново предизвикателство, а това ще стане вероятно още този месец, като Рома изглежда се е договорил с директора, оставя наследство за десетилетия.

400 играчи в 22-та отбора из академията, внимателно селектирани от страната и чужбина.

700 скаути в системата, която гради над 10 години, готови да докладват за всеки играч във всяка лига и точка на планетата.

"Ерата на Мончи" превърна Севиля в европейска сила.

Чики Бегиристайн, Манчестър Сити

Различен типаж от Мончи, но човек с голямо присъствие и решения, които не подлежат на обсъждане. Чики бе ляво крило по времето, когато дриймтимът на Кройф със Стоичков и останалите подчиняваше Европа. Остана в Барселона и през лятото на 2008-а взе едно изключително трудно, непопулярно и важно решение - да назначи Пеп Гуардиола за треньор на каталунците с едва 1 година опит зад гърба му.

Чики и Пеп изградиха династия, спечелиха всичко за 4 години заедно. Дадоха си почивка, а това лято Бегиристайн доведе Гуардиола в Манчестър Сити, като поне от 20 месеца по-рано подготвяше почвата за това. Испанецът тихо преподреди трансферната политика на клуба, но направи и грешки, които Гуардиола бързо ще поправи - Елеким Мангала и Вилфрид Бони вече са под наем далеч от Сити и знаят, че няма връщане назад.

Чики пък е фокусирал основните усилия към академията, където работи с невероятната нова база на клуба - вероятно най-модерната в света.

Марсел Брандс, ПСВ Айндховен

Рационален, без да е гениален. За него не се говори като за някой с визия като Бегиристайн или Мончи. Но успехът и Марсел вървят ръка за ръка.

Във Валвайк преди години извади от ръкава треньора Мартин Йол и клубът се превърна в солиден и поне среден фактор в елита на Холандия.

В АЗ Алкмаар работи с Луис ван Гаал (само за това заслужава медал) и даде път на Серхио Ромеро, Рагнар Клаван и Муса Дембеле, днес в Манчестър Юнайтед, Ливърпул и Тотнъм.

Преди 6 години се появи в Айндховен и разви стратегия за купуване на най-добрите холандски играчи от местното първенство. Но така ПСВ не успяваше да конкурира Аякс и Брандс промени визията.

Наблегна на академията, водена от Арт Ленгелер (негов избор), както и с добър скаутинг в традиционни за клуба трансферни дестинации като Бразилия и Мексико, изведнъж ПСВ се превърна в гладен за успехи отбор. И такъв, в който има талант, гледан от цяла Европа.

Мемфис Депай е последният пример за скъп износ.