Добре дошли на стадионите-катедрали

Усещането да наближаваш стадиона преди големия мач...

Да застанеш сред жужащата тълпа пред входовете, да погледнеш залеза над трибуните, да чакаш нервно в минутите преди старта... Спортът дава адреналин и емоция на запалянковците, които остават в паметта и душата понякога за цял живот.

Арената, на която си гледал най-паметните ти мачове, състезания, стартове, дуели - това също не е без значение. Има няколко, които се считат за храмове на отделните спортове по света и щастливец е онзи, който е успял да прекрачи прага на всяка една от тях.

Домът на футбола. Домът на ръгбито, на бейзбола, на американския футбол или на автомобилния спорт.

Арените-катедрали, на които си заслужава да идеш поне веднъж в живота, дори само, за да можеш един ден да казваш на внуците си: "Аз бях там".

"Уембли": Храмът на футбола

Във футбола има два стадиона, които знаят всичко за играта и могат да нашепват истории с всяка своя тухличка, парченце пластмаса или стъпките в подстъпите им. Домът на играта в Европа без съмнение е "Уембли", но трябва да уточним - стадионът днес е напълно различен от онзи, символизиращ раждането и отглеждането на любимата игра.

Стадионът в наши дни е ултрамодерен и най-скъпият на планетата за футбол, като струваше почти 1 милиард евро. Приема финалите в двете купи на английския футбол, както повелява традицията от почти век, дом е на националния отбор, а и на какви ли не събития - мачове от американски футбол, големи боеве в бокса, концерти и т.н.

Старият "Уембли" с двете му кули обаче - ето това бе гледката, пред която всеки футболен фен се чувстваше сякаш изправен за причастие.

Уникалната арена, достолепна като замък, някак спокойно седнала в покрайнините на Лондон, на север от шума на големия град, дълги години бе единица мярка за постижение. "Стигнал си до "Уембли", извървял си "Пътя към "Уембли". С неговите Кули Близнаци, със Свещената трева и 39-те стъпки, по които стигаш до парапета на ложата, откъдето някой член на кралското семейство подава трофея на победителя...

Старият "Уембли" бе разрушен в началото на века, а през 2022-ра щеше да навърши 100 години. Замени го красавец, истинска катедрала на модерния футбол, с мегаарката му, която се вижда от километри, и отново за близо 90 000 зрители (на стария рекордните посещаемости са около 130 000, но официално е за 90 хиляди).

"Маракана": Душата на футбола

Откъде да започнем?

От "Мараканазо" - самоубийственото 1:2 на Бразилия с Уругвай...? От това, че в онзи задушен ден на 1950-а стадионът е недовършен, от козирките висят скелета, а от тях - хора... Официалната посещаемост на този мач, отнел световната титла от Бразилия (на домакините стига и равен), е 173 850 зрители. Толкова са си платили билети, твърди федерацията пред ФИФА.

И толкова се вписват в протокола, което пак е рекорд на "Гинес" за футболен мач. Смъртта застига около 20 от тях преди вечерта да се спусне над Рио - няколко получават инфаркти, поне петима са задушени в тълпата при излизането, има и неофициални данни за скочили от тръбите, за които се държат цял мач.

Това е ден на жестока трагедия за една нация, за която футболът е еднакво важен с живота.

Извън официалните данни - бразилците разкриха през 2001 г., че са открили документи на федерацията за присъствали 199 854 зрители на трибуните. Те са останали скрити от ФИФА, защото световната централа едва ли е щяла да одобри над 25 хиляди гратисчии. Във вестниците в страната след мача пише за 210 хиляди по трибуните, покривите, скелетата, край терена...

Арената не се казва "Маракана" официално от 1966-а, а получава името "Ещадио Марио Фильо". През същата година от инфаркт умира журналистът Марио Фильо, изключително популярен в страната с емоционалните си изблици и яростен деятел за каузата да се построи този стадион за световното през 1950-а.

Новата "Маракана" се появи в средата на миналото десетилетие на същото място, готова за световното първенство през 2014-а и игрите в Рио през 2016-а.

Капацитетът на този митичен стадион днес е 78 хиляди, което е близо 3 пъти по-малко от ... колкото може би е имало на онзи финал.

Пред входовете ви посрещат статуи на няколко бразилски легенди, а тази, която местните най-много си обичат, е на иконата от Ботафого - Радостта на народа Гаринча.