След 284 дни съдбата сипа на Реал от неговото лекарство

На 6 април 2016-а Реал Мадрид шокиращо се срина на терена на Волфсбург. Среден германски отбор, без да има амбициите да е с аурата на гранд или дори сериозен фактор в европейския футбол.

Чертаеха се мрачни траектории за съдбата на Зинедин Зидан начело на Мадрид, а сезонът - едва ли не, отиваше към нулев.

Реал после се вдигна като Реал и стана европейски шампион, натисна здраво Барселона от 11 точки пасив и едва не открадна и титлата.

Световно клубно първенство, Суперкупа на Европа... Зидан е бетониран, медийно възхваляван като гений.

За 284 дни от онзи 6 април Реал бе недосегаем. 40 поредни мача без загуба, като в 11 от тях спаси точка или три (или трофей - както стана за Суперкупата на Европа) с гол или голове между 80-ата и 90-ата минути.

Късните попадения станаха запазена марка на този корав отбор, като Серхио Рамос традиционно ги вкарваше и разбиваше сърцата на съперниците.

Реал напомни на Юнайтед на Фъргюсън с неговите късни клещи, в които стискаше и задушаваше противника, изцеждайки необходимия гол във вратата му.

В неделя вечер обаче съдбата, дала доста на Мадрид в тази почти година, по ироничен начин сипа същото лекарство в устата на Краля.

Реал водеше с 1:0 на терена на Севиля без да играе блестящо, но с идеален тактически план и солидност, която не даваше дори помисъл за това, че може да има друг развой освен 3 т. за гостите.

Кристиано Роналдо вкара от дузпа, като в останалите 94 минути и секунди бе най-слаб от отбора на Зидан, разпилян, неконцентриран и без да е заплаха в нито един момент. Но взе топката и я заби от 11 метра - 1:0.

В 85-ата минута Марсело, символ на стабилност и лидерство в тези 284 победни дни на Реал, направи нетипично глупав фаул встрани от наказателното поле.

Центриране и Серхио Рамос, вкарал толкова пъти в края с глава и спасявал Реал "по навик", този път нанесе удар в грешната мрежа - 1:1.

Съдбата реши черногорската резерва Стеван Йоветич да вкара в добавеното време за 2:1, което да спре серията от 40 мача без поражение.

Четири дни по-рано Реал се измъкна на същия стадион с 3:3 за купата, но бе надигран напълно и трябваше да загуби. При 1:3 гостите получиха спорна дузпа и същият Рамос вкара, а после Бензема изравни с последния удар в мача.

За Суперкупата на Европа през август Севиля водеше до третата минута на добавеното време, но допусна пак Рамос да изравни. В продълженията Реал спечели.

Третият път стомната се счупи срещу този съперник, а "11-те живота" в тази безкрайна серия с голове накрая, не стигнаха.

И, което е по-значимо в общата картина на нещата в испанското първенство:  Реал, при цялата тази убийствена серия, не успя да натрупа преднина. В момента отборът на Зидан е първи с 40 т., но Севиля има 39, а Барселона - 38. Да, Мадрид е с мач по-малко и може да дръпне на 4 т. Но... при почти година без загуба и невероятната есен на Реал, авансът е крехък.

Любопитно е, че за последните 30 години на кралския клуб се случва едва за четвърти път да загуби с 2 гола след 80-ата минута.

През сезон 1985-86 г. Лас Палмас прави чудо от 1:2 до 4:2 с попадения в 82-ра, 84-а и 88-а минути.

През 1991-92 г. Валенсия обръща от 0:1 до 2:1 в 87-а и 88-а, а Любо Пенев подава за втория гол в мача.

А през сезон 1997-98 г. традиционното кошмарно гостуване на Тенерифе през 90-те за Реал завърши 3:4, след като в 84-а и 86-а фаворитите допуснаха обрат.

Само в един от тези случаи - в първия, Реал успя да стане шампион в края на сезона.

Разбира се, при 38 кръга в първенството, един двубой и късна загуба не може да е решителна. Просто статистики.

Краят на серията дойде, но Реал няма време да размишлява и драматизира върху този факт.