Може ли Рома да спре танка на Алегри?

И това доживяхме. Кажете го тихичко... Ювентус има конкуренция в Серия А.

Изведнъж в средата на януари непобедимият тим на Макс Алегри се оказва само на точка пред втория Рома, макар и с мач по-малко.
Юве има 45 пункта, римляните са с 44. Наполи е близо с 41, а Лацио има 40.

Милан също не е извън играта, защото има два мача по-малко и 36 точки - ако ги спечели, ще е с 42.

Добре, добре - успокойте малко пулса. Разбира се, че най-логичното развитие и Юве, както е по традиция, сега да навърти серия от 10 поредни победи, да удари преките конкуренти в дербитата и да финишира сезона като непоклатим №1. Случвало се е толкова пъти през годините, че...

Пет поредни титли и лидерство по пътя към шестата - това достатъчна доза реалност ли е, ако сте се размечтали?

Но има една промяна в Рома, видна от около месец насам, вдъхваща надежда на феновете на "вълците".

След две поредни "сухи мрежи" в края на октомври и началото на ноември, тимът на Лучано Спалети доближи лидера на 4 точки, а треньорът каза, че с тази атака головете са сигурни. Проблемът е защитата да успее да затваря мачове "на нула".

След което дойде 1:2 в Бергамо от Аталанта и мъчно 3:2 у дома над Пескара - с четири инкасирани попадения за 2 двубоя.
Спалети се ядоса, а в Италия пишеха за "крехкото му яйце", което е красиво, когато топката е в краката на играчите и те нападат, но се рони, когато се защитава.

Рома се стегна. 2:0 над Лацио в голямото дерби бе повратен момент, а след това в петте мача до момента бяха допуснати само 2 гола.

Единият стигна на Юве за 1:0 в Торино, а мачът спокойно можеше да завърши 1:1 или 0:0.

Римляните стабилизираха дефанзивните легиони, 2 инкасирани попадения в 6 шампионатни двубоя е отличен показател.

И още нещо - Спалети научи тима да бие с 1:0. Три от последните пет победи са с такъв резултат, включително последните две - на терена на Дженоа и на Удинезе. Трудни места за гостуване, между другото. Да припомним, че Ювентус падна с 1:3 в Генуа по-рано през сезона...

Спалети използва двойка централни полузащитници от Раджа Наинголан и Кевин Строотман, които тичат много, силни са в дефанзивен план, но и са опасност пред гола.

Точно роденият в Индонезия белгиец Наинголан донесе успеха в Удине.

А в тази зона там успешно се включи и Паредес, като трети ъгъл в триъгълника, който не даде шанс на домакините.

На фланговете Рома - по стара традиция, има бразилци. Бруно Перес и Емерсон не са суперзвезди, но си вършат идеално работата за момента.

Освен тях в Жуан Жесуш също е от тази националност, а до Паредес се нареждат още двама аржентинци с ключови роли - Диего Пероти и Федерико Фацио. Този южноамерикански коктейл, гарниран с босненеца Джеко, вратарят Шчесни, гърка Манолас и германеца Рюдигер, стабилизира Рома.

Съвпадение или не, при победата с 1:0 в Генуа нито един италианец не започна като титуляр, а при 1:0 в Удине такъв бе само Ел Шаарауи.

Така бе и при 3:1 над Киево в първия от трите поредни успеха.

Не че това има някакво значение или прави впечатление в модерния футбол. Но със схема с трима бранители - копираща успешната такава на Юве от последните години, както и флангова сила от Южна Америка (в Юве са Алекс Сандро и Дани Алвеш или Куадрадо), Рома може да опита да стъпи в обувките на доминанта.

Постоянството е ключът - това, което липсва вече пет години на всички отбори, опитали да се борят с Юве.

И което е характеристика №1 на шампионите.