Диего Годин - Изкуството да оцеляваш

Ако трябва да отгатнем една песен, която постоянно се върти в уредбата на Диего Годин, докато кара автомобила си за тренировка, задължително бихме заложили на I Will Survive на Глория Гейнър.

Няма съмнение за това. Въпросът е само дали коравият уругваец може да пее или го прави фалшиво... Не че някой ще разбере, докато го прави зад волана.

Този човек от стомана вече 7 години брани червеното и бялото на Атлетико със същата жажда за победа, която го кара да е исполин с небесносиньото на родината му. Диего Годин е един от най-добрите централни защитници в света, без никакво колебание.

А имаше дали изобщо ще стане професионален играч.

Всъщност, историята започва далеч по-рано.

Един от пикниците на семейството на Хулио и Ирис Годин минават в безгрижие и родителите готвят на огъня, докато 6-годишната Лусия и 4-годишният Диего се гонят по брега на реката.

Но малкият пада и сестра му в паника тича към татко и мама. Докато те стигнат до водата вероятно са минали поне 2 минути.

Напълно достатъчни за едно 4-годишно дете, което не може да плува, да бъде отнесено от водата и да се удави. Но родителите виждат как Диего се е добрал до брега, преодолял почти 10 метра, въпреки че и подгизналото и закопчано есенно яке му тежи допълнително. Истинско чудо!

След като веднъж е показал на Майката Природа кой е шефът, Диего Годин няма как да се даде на някакви си ежедневни проблеми. В училище едно едро и по-голямо на възраст момче се опитва да го тормози, но получава такъв юмрук в лицето, че малкият е изключен.

На 15 Диего напуска малкото градче Росарио и отива в Монтевидео, където един от големите местни клубове - Дефенсор, го взима в школата си.

Годин е номер 10, офанзивен полузащитник, като едновременно с това е доста добър в плуването (записан почти веднага след онзи инцидент) волейбол, баскетбол и лека атлетика. Но в Дефенсор има твърде много талантливи деца и дългунестият халф не получава много шансове да играе в юношеските тимове.

Година след появата си там стяга раницата с багажа и се връща у дома, заклевайки се никога повече да не играе футбол. Казали са му, че не е достатъчно добър, за да стане професионалист.

Но родителите му го убеждават - не се оставяй така, не се предавай! Ти си роден да оцеляваш!

Връща се в Монтевидео и отива в Атлетико Серо, един от най-малките клубове в страната, който тогава е във втора дивизия. Полуаматьорски отбор, но задружен и достатъчно ниско като ниво, за да започне Годин начисто. Всъщност - за да опита последен шанс във футбола.

Уилям Лемус, директор на академията на Атлетико, е впечатлен от издръжливостта на младока. Но вижда, че силата му не е в креативните подавания, във визията - задължителна за №10 в онази част на света, а и навсякъде другаде.

Срещу 25 евро (840 уругвайски песос), Годин подписва първия си договор, но Лемус го предупреждава, че ще има ново място на игрището.

Казват му да отиде в защита, в центъра на отбраната. Висок е 187 сантиметра, което за неговата възраст (няма 17 г.) е отлично.

Години по-късно признава, че го е било яд, защото е мислил, че е добър в атака. Но знае, че това е шансът му. Всичко или нищо! Влиза в първия отбор и заиграва централен бранител, а тимът стига до Първа дивизия.

"Играеше отлично във въздуха, но никога не го бе осъзнавал - разказва Лемус. - Като всяко хлапе в Уругвай, искаше да подава топката и да вкарва голове. Но бе достатъчно скромен и работлив, за да приеме смяната на позицията."

Започва да учи детайлите на играта на централния защитник. Изчиства я от твърде много задържане на топката, което е правил на старата си позиция. Инстинктите му заработват, а тук вече трябва да оцелява целият отбор, не само той.

Лирическо отклонение. В Уругвай традицията на безкомпромисни, изглеждащи плашещо и готови на всякакви крайности за победата бранители е вековна. "Напред гении, отзад резачки" - поговорка, която дълги години уругвайци и аржентинци уважават като футболен постулат.

Годин трябва да бъде такъв, ако иска да успее. Да не жали никого, включително и себе си в единоборствата. Само да прибавим тук статистиката от 95 жълти и 8 червени картона в 387 мача по испанските терени, където ще стигне по-късно...

През 2006-а, едва навършил 20 години, Диего подписва с Насионал - един от двата най-голеви отбора на страната. Засича се за няколко месеца с Луис Суарес, който има сходна съдба на отритнат, но непримиримо искащ да се докаже хищник. Пасват си, остават приятели, въпреки че пътищата им временно се разделят. Луис отива в Холандия, а Диего започва тепърва приключението си в Насионал.

То трае само година. "Годин е един от най-добрите млади защитници в Южна Америка, сигурни сме, че ще стане такъв и в Европа", казва Фернандо Роиг, президент на Виляреал, когато представя новия си играч през юли 2007 г.