Диего Годин - Изкуството да оцеляваш

Никой не очаква Диего да е титуляр. Отборът е силен, въпреки че Роберто Аяла е напуснал същото лято, а той играе на поста на Годин.

Мануел Пелегрини, треньорът на Виляреал, залага на опитната двойка Фабрисио Фуентес и Паскал Сиган. Но все пак през септември срещу БАТЕ Борисов в Купата на УЕФА, младият уругваец прави своя дебют.

Следват 12 минути като резерва в първенството шест дни по-късно, а след тях Годин играе в 16 поредни мача без смяна заради контузията на Фуентес. Първият му сезон завършва с 1996 минути игрово време и 22 титулярни мача в първенството, далеч повече, отколкото той и всички в клуба са очаквали. Виляреал е втори, най-добро класиране в историята.

Стартът на следващия сезон е труден. Прави дузпа в първия мач срещу Осасуна, а за нарушението е изгонен. Пропуска два мача, идва и пауза за национални отбори... Завръщането трябва да стане не къде да е, а на "Олд Трафорд" срещу европейския шампион Манчестър Юнайтед. В устата на лъва.

Годин и Гонсало Родригес са великолепни в центъра на отбраната, спирайки Руни, Тевес, Роналдо, Нани и Гигс (привлеченият 20 дни по-рано Бербатов е контузен и не играе). Виляреал си тръгва с 0:0, а в Испания вече говорят за "исполина Годин".

Но пето място в края на сезона остави отбора извън Шампионската лига, а Пелегрини отиде в Реал. След това спадът продължи - седмо място и посредствено представяне, след което Годин вече изглеждаше като твърде добър играч за твърде среден тим.

Игрите му на Мондиал 2010 и четвъртото място с Уругвай го направиха особено желан за големите клубове. Атлетико го привлече, след като (непотвърдено, но много вероятно) Реал отказа да го вземе по искане на Пелегрини от пролетта на 2010-а, след като чилиецът е сменен от Моуриньо.

Останалото е история. И тя намери своята кулминация в няколко невероятни месеца през 2014-а.

Годин и Атлетико отидоха в Барселона на 17 май 2014-а, за да изиграят "мача на живота" - думите са на уругваеца. Домакините имаха нужда от победа, за да вземат титлата. На гостите стигаше и равенство.

В съблекалнята преди двубоя, наречен от цяла Испания "финал", Годин произнася кратка реч. Говори за "Маракана", за 1950-а и уругвайците, които посичат Бразилия, въпреки че никой не им дава шанс.

Първото полувреме е катастрофа. Алексис Санчес вкарва за Барса, а Диего Коща и Арда Туран - основните нападателни оръжия на Атлетико, излизат контузени.

Но Годин се извисява след корнер и бележи - 1:1 (горе). Остават 40 дълги минути, но уругваецът е като колос, който не позволява на звездите на Барселона да стигнат до гол.

Купен само за 8 милиона евро, което е 320 000 пъти повече от първия му трансфер в Атлетико Серо, той се превръща в сделката на века за червено-белите. Титлата е факт, сладка и луда!

Седмица по-късно сцената е Лисабон. Атлетико води в добавеното време и усеща в ръцете си нещо тежко и сребърно - Купата на европейските шампиони. Голът е на Годин, пак с глава, разбира се.

Но Серхио Рамос изравнява, а после Реал обръща в продълженията мача и печели с 4:1. Втората мечта си отива...

Годин обаче има още "за оцеляване" и печелене в тази луда година. Идва световното в Бразилия, а той става капитан на Уругвай за най-важния мач. Всичко е като на филм - старт с шокираща загуба от Коста Рика, гарнирана с контузия на Диего Лугано, партньора му в центъра на защитата и капитан.

Диего Втори, както е наричан в родината, слага лентата за триумфална победа над Англия, която оставя уругвайците в играта.

Решителният мач с Италия остава незабравим с ухапването на Суарес по рамото на Киелини, а и с гола, който Годин забива във вратата на Буфон и праща Уругвай на осминафинал!

Трети голям удар с глава на Диего за 2 месеца (долу).

Човекът, който никога не се предава и оцелява. С неговата воля оцеляват и отборите му.

Годин, който игра 82 минути със счупен нос срещу Реал Мадрид, след като сблъсък със Сами Кедира го остави кървав и обезобразен още в началото. Уругвайският боец, който сякаш е написан в стартовия състав на Диего Симеоне още преди другите 10 имена да се знаят.

Обсебеният от жажда за победа гигант, който е готов да се сбие с Луис, неговия приятел, по време на Барса - Атлетико. Рита го през краката, удря му лакти, получава такива... За победата. Двамата имат паметни битки с червени картони и насинени очи един от друг.

Феновете го обожават. Той им е дал сърцето си и се кълне, че няма да напусне Атлетико.

Няма и защо - шест трофея за шест години, два финала в Шампионската лига и все още жива мечта да я спечели...

Можеше да се предаде още в реката, но не го направи. Когато в Дефенсор не го одобриха, можеше да хвърли кърпата и да се хване с друг занаят.

И със счупения нос срещу Реал трябваше да иска смяна и да излезе...

Не - Годин оцелява, не се предава и крачи напред, носейки с духа си съотборниците и надеждите на агитката.

Съдбата му е такава. От съвсем малък.