Аз подадох на Марадона за Божията ръка

Сега се връщаме в Мексико Сити в онази неделна утрин на 22 юни 1986-а, защото останалите дати, числа, статистики и имена в кариерата и досието на Стийв Ходж винаги ще бъдат на втори план, в сравнение с този ден.

"Закусихме рано и тръгнахме към стадиона, защото пътят беше през задръствания и не искахме да имаме проблем с пристигане твърде късно - разказва в автобиографията си "Човекът с фланелката на Марадона". - Щом стигнахме "Ацтека", излязохме да се разходим по игрището, не беше в добро състояние. Тревата бе висока, бе неравно... Мислех си - ще падне голямо тичане, но пък Марадона ще е затруднен с неговия постоянен дрибъл.

В съблекалнята изведнъж станах нервен, взех една топка и започнах да я тупкам в стената. Боби Робсън не ми е казвал - ти ще пазиш Марадона. Аз имах страшно много енергия и наставленията бяха "да го държа под око", за да не е способен на контраатаки, ако загубим топката.

Мистър Робсън вярваше в нашите възможности, имахме много силен отбор, бяхме допуснали 1 гол на целия турнир и в предишните два мача бихме с по 3:0 Полша и Парагвай.

Знаехме какво може Марадона. Преодоляваше цели защити с лекота, тръгваше стръвно напред, невъзможно бе да му отнемеш топката без нарушение, ако го оставиш да потегли. Но бяхме уверени, че сме по-силни от Аржентина."

През първото полувреме всичко се развива по план, Англия контролира играта и резултатът е 0:0. Робсън замисля да изостри атаката с Джон Барнс, ако няма голове още 15-ина минути, а крилото е пълна загадка за аржентинците и би им донесло проблеми.

Шест минути след началото на второто полувреме планът на сър Боби се обърква.

"Марадона тръгна някак странно с топката, уж не към наказателното поле, а успоредно - разказва Ходж. - Подаде на Валдано и тръгна като светкавица, а аз го изгубих от поглед, обръщайки внимание към съотборника му.

Валдано опита да върне топката на двоен пас, но тя му отскочи от крака, дойде към мен и аз просто я ритнах към Шилтън, вратаря ни.

Знам, днес това се струва странно - как така риташ на високо топката към вратаря, опасно е... Но тогава бе рутинно връщане, защото вратарите играеха с ръце и бях уверен, че топката отива в ръкавиците на Питър.

Бях напълно спокоен, завъртях се и ... топката бе във вратата! Как се бе случило? Не видях нищо.".

Шокът е пълен. Стийв Ходж се оглежда и си казва: "Господи, какво направих!?". Минава му мисълта за автогол, но знае добре, че е ритнал топката достатъчно леко, за да е удобна за вратаря.

"Наоколо Бътчър, Стивънс и останалите махаха с ръце към съдията, а Шилтън тичаше след него. Не разбирах какво става, изобщо не бях видял Марадона, промъкнал се след мен и подгонил паса ми към Шилтън."

Моментът е повратен. След пет секунди Англия тръгва от центъра и няма време да се самосъжалява. Ходж си спомня думите на Робсън, който нарежда - има достатъчно време и да изравним, и да бием. Три минути по-късно и този план отива в коша.

"Видях как Марадона поема топката и бях нащрек, готов да го спра. Но всъщност, пред мен бяха няколко играчи, Бътчър, Фенуик, Стивънс... Нямаше как да мине, имаше 50 метра до вратата...

Когато вкара топката в мрежата си казах: Господи, какъв е този дявол!?

Не е по силите на човек да излъже на скорост толкова играчи, на такъв ужасен терен, с такова владение на топката."

Англия намалява с гол на Линекер, но ... дотам. Ходж се оттегля към съблекалните разбит от мисълта, че утре трябва да се прибира у дома. Надеждите на англичаните са за финал.

"Слизах по стъпалата към съблекалните, когато ме спряха за интервю от BBC - спомня си халфът. - Питаха ме за инцидента при първия гол, който аз не бях видял. Излязох някак от положение, а и не ми се говореше много. Само едно ми се въртеше в главата - ужасното чувство, че никога повече няма да имам шанс за стигна финал на световното.

Тогава го видях, малко по-надолу на стъпалата, заграден от аржентинските репортери. Отидох към Диего Марадона и инстинктивно свалих фланелката си с номер 18, а той без да се замисли съблече неговата, още щом видя какво ще направя.

Разменихме екипите си, стиснахме ръце и той ми каза нещо на испански. Влязох в нашата съблекалня и пъхнах фланелката в чантата. Ако бях видял гола, който е вкарал с ръка, никога не бих разменил фланелката си с Марадона.

Той беше най-добрият футболист в света, но това е измама.

Щях да му кажа - ти си негодник, излъга ни!".

Година по-късно Ходж отново среща Диего, по време на мача Англия - Бразилия на "Уембли". Ози Ардилес и Стийв гледат двубоя заедно, а на коктейла се оказва, че там е и Марадона. Говорят си за мача, който гледат, но не и за онзи от 1986-а.

"Какво трябваше да му кажа? Какъв бе смисълът вече, толкова време по-късно?", вдига рамене Ходж. Той е оставил случката в миналото.

Англия научава историята за фланелката доста по-късно. Стийв Ходж я облича на сина си Елиът и се снима с него в градината си, преди да я дари на Музея на футбола в Манчестър през 2002 г.

"Не исках да я виждам у дома - признава Ходж. - Да, това е най-скъпият ми сувенир от голям мач. Но споменът не ми е приятен, а и това е експонат с невероятна стойност, който трябва да е в музея. Нямам идея дали той още пази моята... Не ме интересува, честно казано."

Така нарича и автобиографията си: "Човекът с фланелката на Марадона".

Съдбата даде втори шанс на Ходж да играе финал на световно първенство - четири години по-късно в Италия той бе в английския отбор, стигнал едно стъпало по-нагоре, на полуфинал. Но тогава дузпи спряха "трите лъва" срещу Германия.

Един скромен като репутация и световна слава англичанин, за когото вероятно не сте и чували до днес, има какво да разказва не само на сина си Елиът, нали?

И внуците му ще слушат невярващо разказа за Диего и онзи неволен пас, довел до Божията ръка.